понеделник, 12 ноември 2018 г.

SpeechLab: Добавяне на модифициран и вече компилиран потребителски речник

От месец октомври 2013 г. и аз вече съм притежател на, и използвам, SpeechLab за Android. Трябва да призная, че като цяло съм доволен от речевия синтезатор. Бях скептичен относно пъргавостта му, но се оказа че е доста по-добре, отколкото очаквах. А и качеството на гласа надвишава в пъти това на българския глас в eSpeak.

Но в гласа „Гергана“ от продукта SpeechLab, дори във версията му за Windows, има някои неща, които ме дразнят. Главното от тях е неправилното произношение на някои английски думи (главно – термини и съкращения). Примери за такива са: Bluetooth, USB, Wi-Fi, Skype и др. За щастие обаче, SpeechLab има възможност да използва т.нар. „потребителски речник“. Този потребителски речник ни позволява да въведем даден низ (дума, термин, съкращение, абревиатура и т.н.) и да инструктираме как този низ да бъде прочитан от речевия синтезатор.

Аз реших да се позанимавам малко с този потребителски речник и да добавя в него тези най-често срещани и дразнещи ме думи и да въведа за тях правила за правилното им произнасяне от „Гергана“. В помощната документация на SpeechLab е описано как се работи с потребителския речник под Windows (добавяне и редактиране на думи, компилиране, и т.н.), тъй че на тази процедура няма да се спирам. Тук само ще ви обясня как да си добавите вече приготвения от мен речник във вашето копие на SpeechLab (под windows и Android).

За да добавите вече приготвен потребителски речник в инсталирано на вашия компютър копие на SpeechLab за Windows, правите следното:

  1. Изтегляте ZIP архива от линка по-долу
  2. Разархивирате изтегления ZIP архив с разархивираща програма по ваш избор
  3. Двата файла („custom.dic“ и „customdic.sqt“) от разархивираната папка „SpeechLab“, ги копирате в папката „customdic“ в програмната папка на SpeechLab за Windows и потвърждавате заместването на вече съществуващите файлове там с копираните от вас. Пълният път до папката на SpeechLab под windows, където трябва да поставите файловете, обикновено се намира в следната директория: „\Program Files\BACL\SpeechLab\customdic\“ (за 32-битови версии на операционната система и в „\Program Files (x86)\BACL\SpeechLab\customdic\“ (за 64-битови версии на операционната система). ВНИМАНИЕ! Преди да заместите оригиналните файлове с модифицираните такива, направете копие на двата файла („custom.dic“ и „customdic.sqt“) от програмната папка на SpeechLab на безопасно място, за да можете да ги възстановите при евентуален проблем с модифицираните такива!
  4. Ако вече не сте го направили, трябва да си създадете нов профил за настройки в конфигуратора на SpeechLab и в този нов профил да включите опцията за използване на потребителския речник. Как става това, можете да прочетете в помощната документация на SpeechLab за Windows
  5. След като изпълните гореописаната процедура, ще е добре да рестартирате всички приложения, които в момента използват SpeechLab (например екранния четец, Balabolka, SkypeTalking и др. под.). Това се прави, за да се презаредят модулите на синтезатора и направените промени да влязат в сила

За да добавите вече приготвен потребителски речник в инсталирано на вашето устройство с операционна система Android копие на SpeechLab, правите следното:

  1. Изтегляте ZIP архива от линка по-долу
  2. Разархивирате изтегления ZIP архив с разархивираща програма по ваш избор
  3. Прехвърляте файла „customdic.sqt“ от разархивираната папка „SpeechLab“ в папката със служебните файлове на SpeechLab във вашето устройство. Тази папка обикновено се намира в главната (кореновата) директория или във вътрешната памет на устройството, или в SD картата. Потвърждавате заместването на вече съществуващия там файл с модифицирания такъв. ВНИМАНИЕ! Преди да заместите оригиналния файл с модифицирания такъв, направете копие на файла „customdic.sqt“ от служебната папка на SpeechLab във вашето устройство на безопасно място, за да можете да го възстановите при евентуален проблем с модифицирания такъв!
  4. След това отидете в Приложения -> Настройки -> Настройки SpeechLab и в отворилия се прозорец сложете отметка на опцията „Потребителски речник“
  5. След това отидете в прозореца с настройки на системата, където се променя (задава) речевата машина по подразбиране в Android, временно превключете на друга речева машина и след това превключете обратно на „SpeechLab 2.0“ – това кара системата да презареди модулите на текущата речева машина. Така направените промени (в случая – заменения речник) влизат в сила

ЗАБЕЛЕЖКИ

  1. Помощната документация на SpeechLab за Windows се отваря от меню „Старт“ -> Всички програми -> BACL SpeechLab 2.0 -> Help
  2. Файлът „custom.dic“ е обикновен текстов файл с кодировка UTF-8 и в него се описват (добавят) думите за потребителския речник. Към текущия момент той се използва само под Windows, затова копирането му в папката на SpeechLab под Android не е необходимо
  3. Тези инструкции са включени и в самия архив

Добавените от мен в този модифициран речник низове са: „персонализиране“, „Skype“, „Канарите“ (с ударение върху второто „а“ вместо върху „и“, в чест на моя любим оркестър за народна музика – „Канарите“), „USB“, „Bluetooth“, „Wi-Fi“, „online“, „ofline“, „offline“, „Google“, и др. В речника я има и вкараната по подразбиране в него абревиатура „БАКЛ“, която означава „Българска асоциация за компютърна лингвистика“ (това са създателите на продукта SpeechLab).

А ето и линк за изтегляне на гореспоменатия архив с модифицирания от мен потребителски речник:

Това е. Дано да съм ви бил полезен. Приятна работа със SpeechLab!

петък, 28 септември 2018 г.

Windows 10: Извеждане на системни папки на работния плот

По повод на предишното ми ръководство (относно новия изглед по подразбиране за папката „Този компютър“ в Windows 10), се замислих, че май няма да е зле да напиша едно кратко ръководство и за това как се извеждат на работния плот системни папки като „Контролен панел“.

За да изведем под Windows 10 дадени системни папки на работния плот, трябва да направим следното:

  1. Отваряме прозореца „Настройки“ (това най-лесно става с клавишната комбинация Windows+I).
  2. Като се отвори прозореца „Настройки“, фокусът е в полето за търсене на настройки. Натискаме веднъж клавиша TAB, за да отидем в списъка с основните категории от настройки.
  3. Там обхождаме категориите със стрелките за наляво и надясно, намираме категорията „Персонализиране“ и я отваряме с ENTER.
  4. Пак попадаме в поле за търсене на настройки. Натискаме веднъж клавиша TAB, за да отидем в списъка с категории от настройки за категорията „Персонализиране“.
  5. От списъка с настройки, със стрелките за нагоре и надолу избираме категорията „Теми“ и я отваряме с ENTER.
  6. С клавиша TAB отиваме до връзката „Настройки на иконите на работния плот“ и я отваряме с ENTER. Отваря се нов прозорец със заглавие „Настройки за иконите на работния плот“.
  7. По подразбиране фокусът трябва да попадне в една група от отметки, озаглавена „Икони на работния плот“. Ако не е, достигаме го с неколкократно натискане на клавиша TAB.
  8. Тук със стрелките за нагоре и надолу обхождаме наличните елементи и с клавиша за интервал поставяме отметка в тези които искаме да се появят на работния плот и махаме отметката от тези, които не искаме да са там. Към момента, в този списък са следните елементи:
    • Компютър (папката „Този компютър“)
    • Файлове на потребителя (папката озаглавена с нашето потребителско име в Windows и съдържаща системни папки като „Документи“, „Картини“, „Изтегляния“ и прочее с нашите лични файлове)
    • Мрежа (папка с устройствата, налични в локалната мрежа)
    • Кошче (папката, където се съхраняват изтритите от нас файлове и папки, преди да ги изтрием от там за постоянно)
    • Контролен панел (папката, където се намират все още непреместените в прозореца „Настройки“ настройки в Windows)
  9. Като изберем кои системни папки желаем да се показват на работния плот и кои – не, с клавиша TAB отиваме до бутона „ОК“ и го задействаме с ENTER, за да запазим промените и да затворим прозореца „Настройки за иконите на работния плот“.
  10. След това затваряме с Alt+F4 прозореца „Настройки“ и сме готови.

След направените промени, посочените от нас за показване на работния плот икони ще се появят там.

Това е. Пожелавам ви приятна и ползотворна работа с Windows 10!

Windows 10: Промяна на изгледа на папката „Този компютър“

В даден момент от развитието на Windows 10, беше направена промяна, засягаща изгледа на папката „Този компютър“. След тази промяна, в основния изглед на папката „Този компютър“ вече не се показват папки като „3D обекти“, „Документи“, „Картини“, „Музика“, „Видеоклипове“, „Изтегляния“, „Работен плот“ и свързаните съхраняващи устройства. Вместо това, в този основен изглед вече по подразбиране се показват две групи от елементи: „Често използвани папки“ и „Скорошни файлове“, които показват последно използваните/отваряните папки и файлове.

Това не се хареса от някои потребители на Windows 10, включително и сред незрящите такива. Явно обаче е приемливо за мнозинството зрящи такива, защото засега няма изгледи да се върне старото поведение.

И е логично на зрящите да не им прави толкова голямо впечатление, тъй като с един бърз поглед и едно-две щраквания на мишката могат от дървовидната структура в лявата част на прозореца да си изберат и отворят желаните от тях папка или устройство (тези папки и устройства ги има там). За работещите с клавиатура потребители, е необходимо за целта от списъка с тези скорошни папки и файлове да се натисне веднъж Shift+F6 и след това посредством навигация като в дървовидна структура (стрелка надясно за разгъване, стрелка наляво за свиване на категория и стрелките за нагоре и надолу за обхождане) и чрез навигация по първа буква да отидат до желания елемент (папка или устройство за съхранение) и да го отворят с ENTER. Но защо пък да си усложняваме живота (?).

За щастие, възможност за връщане към стария изглед с папките и устройствата е възможен, и то – посредством настройка в самия Windows. Ако желаете да научите как става това, продължете да четете нататък.

Ето и необходимите стъпки, за да върнем основния изглед в папката „Този компютър“ към неговия предходен вариант (този, с разположени основните папки и устройства за съхранение в главния екран):

  1. Отваряме „Контролен панел“. Ако го няма изведен на работния плот, го търсим в менюто „Старт“.
  2. От списъка с елементи в контролния панел, намираме (може и с навигация по първа буква) елемента „Опции за файловия мениджър“ и го отваряме с ENTER.
  3. В отворилия се прозорец със заглавие „Опции за файловия мениджър“, отиваме с Control+TAB в раздела „Общи“. По подразбиране би трябвало да сме в този раздел.
  4. С клавиша TAB отиваме до падащия списък с етикет „Отваряне на файловия мениджър за“. По подразбиране фокусът трябва да е върху този падащ списък.
  5. От този падащ списък, избираме стойността „Този компютър“. По подразбиране е избрана стойността „Лента с инструменти за бърз достъп“.
  6. С клавиша TAB отиваме до бутона „ОК“ и го задействаме с ENTER, за да запазим направените промени и да затворим прозореца „Опции за файловия мениджър“.
  7. Затваряме прозореца „Контролен панел“ и сме готови.

След направената промяна, при следващото отваряне на папката „Този компютър“, основният изглед вече ще показва основните папки изброени по-горе и свързаните съхраняващи устройства (напр. локални дискове, оптични устройства, USB флаш памети, и прочее).

Това е. Пожелавам ви приятна и ползотворна работа с Windows 10!

петък, 6 юли 2018 г.

Решение на проблем: Подобряване на съвместимостта между Firefox Quantum (версия 57 и по-нови) и по-старите версии на екранния четец JAWS

От версия 57 нагоре, браузърът Mozilla Firefox е с кодово име „Quantum“. От тогава в ядрото на браузъра бяха направени сериозни промени. Тези промени предизвикаха доста проблеми в съвместимостта на Firefox с екранните четци под Windows като NVDA и JAWS. За да се възстанови доброто сработване между Mozilla Firefox и екранните четци, трябваше да се направят промени на програмно ниво както в браузъра от страна на екипа на Mozilla, така и в екранните четци, от страна на техните разработчици. За щастие, екипите реагираха адекватно и след няколко месеца и няколко версии на браузъра и екранните четци, съвместимостта се върна на едно прилично добро ниво. Ако човек използва най-новите версии на NVDA или JAWS, може спокойно да работи с най-новата версия на Firefox Quantum. И докато при NVDA надстройката до най-новата версия не представлява проблем поради факта че екранният четец е безплатен, то при JAWS нещата не стоят съвсем така, защото не всеки може да си позволи да си закупи или да надстрои до най-новата версия на JAWS. Затова тук на вашето внимание ще представим един метод, при който чрез изключване на една настройка в браузъра Firefox, може да се работи с най-новите му версии дори ако се ползват по-стари версии (напр. 18.0) на JAWS.

Въпросната настройка на Firefox се отнася до използването на отделни процеси за отделните функции на браузъра. Няма да се спираме на това каква по-точно е тази функционалност и защо тя пречи на доброто сработване между браузъра и екранните четци, тъй като нещата са твърде сложни, а и не е необходимо да се знаят от обикновените потребители. От версия 57 нагоре на Firefox функцията за многопроцесност е включена по подразбиране и това пречи за нормалното му сработване с по-старите (напр. 18.0) версии на JAWS. Настройката се намира в така наречените „скрити“ настройки на Firefox, тъй че няма да я намерите в панела с настройките на браузъра, достъпван от меню „Инструменти“.

А ето и какво трябва да направите, за да изключите въпросната настройка за използване на отделни процеси във Firefox:

  1. Спрете JAWS и стартирайте друг екранен четец, поддържащ новите версии (от 57 нагоре) на Firefox, например най-новата версия на NVDA. Или за целта можете да използвате и помощ от зрящ човек, който не се нуждае от ползването на екранен четец.
  2. Стартирайте наличната на вашия компютър версия 57 или по-нова на Firefox. Желателно е да използвате най-новата налична към дадения момент версия на браузъра, с цел по-добро сработване с екранните четци (тъй като промени с цел подобрения в това отношение се правят постоянно във всяка следваща версия на самия браузър).
  3. С Control+L се фокусирайте в адресната лента на браузъра.
  4. В адресната лента въведете следното и натиснете ENTER:
    about:config
  5. В появилия се екран излиза предупреждение, че правенето на промени по тези „скрити“ настройки може да повлияе пагубно върху стабилността, безопасността и производителността на браузъра. Задействайте бутона „Приемам риска!“, за да продължите нататък.
  6. В новия екран има поле за търсене и един огромен списък със „скрити“ настройки. В полето за търсене въвеждате следното (няма нужда да натискате ENTER след това, тъй като браузърът автоматично започва да филтрира заявките за търсене още при въвеждане на текст в полето за търсене):
    browser.tabs.remote.autostart
  7. С клавиша TAB отивате в списъка с резултатите от търсенето и маркирате настройката, чийто етикет съвпада точно с това, което въведохте в полето за търсене (а именно: „browser.tabs.remote.autostart“) и се уверявате, че нейната стойност е „true“. Пояснявам това, тъй като поне при мен, излезе и втора подобна настройка с почти подобен етикет – „browser.tabs.remote.autostart.2“, но не тя ни трябва, а тази с етикет „browser.tabs.remote.autostart“.
  8. Извиквате контекстното меню за тази настройка, и от него задействате командата „Превключване“, за да промените стойността й на „false“. Същото можете да направите и като при избрана въпросната настройка в списъка, натиснете клавиша ENTER.
  9. Рестартирате (затваряте и пускате повторно) Firefox, като е желателно след затварянето и преди пускането, да спрете другия екранен четец (ако има пуснат такъв) и да стартирате JAWS.

След извършване на описаната по-горе процедура, по-старите версии (напр. 18.0) на JAWS би трябвало вече да се сработват с версия 57 и по-нови на браузъра Firefox.

вторник, 24 октомври 2017 г.

Приложението „Be My Eyes“ вече е изцяло преведено на български!

Услугата „Бъди моите очи“ („Be My Eyes“) беше налична за потребителите на операционната система iOS от известно време, но чак от скоро стана достъпна и за потребителите на Android.

Въпреки своята наличност и за двете мобилни платформи обаче, нейният интерфейс беше само частично (около 25%) преведен на български. Радостни сме да ви съобщим, че услугата „Бъди моите очи“ вече е напълно преведена на български език. Ако наличната в устройството ви към момента версия на приложението „Бъди моите очи“ е само частично преведено на български, то след следващото му обновление то би трябвало да е изцяло преведено на български.

За незапознатите с това какво представлява услугата „Бъди моите очи“, по-долу поставям нейното описание.

„Бъди моите очи“ е инициатива, посветена на малките добрини от предлагането и получаването на помощ.

Зрително затруднените потребители могат да поискат помощ от зрящ доброволец, който ще бъде уведомен за това на телефона си. Веднага след като първият зрящ приеме заявката за помощ, между двете страни ще бъде установена гласова и видео връзка. Зрящият помощник вече може да помогне на човека с увредено зрение, чрез видео връзката от задната камера на устройството на незрящия потребител.

Като зрящ потребител сте част от голямата доброволческа мрежа на „Бъди моите очи“, така че не се притеснявайте че сте оставили без помощ незрящ човек, в случай че не сте в състояние да отговорите на дадена заявка за помощ. Ние просто ще препратим заявката и ще намерим следващия наличен доброволец.

Слепият или зрително затрудненият човек може да се нуждае от помощ за всичко, от това да узнае датата на годност на млякото, до това да се увери, че е избрал правилните дрехи.

Забележка: Бихме искали да окуражим потребителите с увредено зрение да бъдат търпеливи когато искат помощ, защото ние разчитаме на обикновени хора да помогнат. На повечето обаждания бива отговаряно в рамките на 60 секунди.

  • Гласова и видео връзка на живо между зрително затруднени и зрящи потребители.
  • Добавете говоримите от вас езици в настройките.
  • Лесен начин за подпомагане на зрително затруднените.

За използване на услугата „Бъди моите очи“ е нужна регистрация с име и фамилия, е-поща и парола. Успешната регистрация изисква потвърждаване чрез задействане на препратка (връзка), изпратена в писмо на посочената в регистрацията е-поща. Възможно е използване на услугата и посредством вписване с профил за Facebook, като в този случай се вписваме в „Бъди моите очи“ с е-пощата и паролата си за Facebook и потвърждаваме че разрешаваме на „Бъди моите очи“ да има достъп до част от данните в профила ни във Facebook (напр. име и фамилия).

Трябва да се посочат и говоримите от потребителя (независимо дали е доброволец или нуждаещ се от помощ незрящ) езици, за да може да се осъществява успешна комуникация. Препоръчително е като основен език да се посочи български. Посочването на допълнителни езици е по желание.

Трябва да се отбележи, че за помощ се разчита на доброволци. Поради тази причина, е добре новината за наличието на услугата „Бъди моите очи“ да се разпространява навсякъде където е възможно, включително и в общности в които участват предимно или само зрящи. По този начин, ще може да се достигне до максимален брой потенциални доброволци. Написаното дотук важи глобално за цялата общност на „Бъди моите очи“, но в още по-голяма степен за малки страни като България, където намирането на такива доброволци най-вероятно ще е още по-трудно. Предварително благодарим на всички, които се включат като доброволци в общността „Бъди моите очи“, защото без тях реализацията на тази инициатива не би била възможна!

Можете да се сдобиете с приложението „Бъди моите очи“ („Be My Eyes“), като потърсите за него в магазина за приложения за съответната платформа – Google Play за Android и App Store за iOS. Приложението е безплатно и за двете платформи.

Пожелаваме ви приятна и ползотворна работа с „Бъди моите очи“!

вторник, 10 октомври 2017 г.

YouTube: Клавишни комбинации за управление на плейъра за възпроизвеждане на видео в платформата през уеб браузър

В това ръководство накратко ще ви представя полезни клавишни комбинации за управление на плейъра за възпроизвеждане на видео през браузъра в платформата YouTube.

От доста време планирах да напиша това ръководство, но по една или друга причина, все го отлагах. Ето че му дойде реда и на него.

YouTube е може би най-популярната и най-използваната платформа за видео съдържание в уеб пространството. Плейърът на YouTube за възпроизвеждане на видео през браузъра вече приоритетно използва технологията HTML5. Даже предполагам, че възпроизвеждане посредством FLASH вече не се поддържа, макар че може и да греша – не съм го проверявал.

Благодарение на усилията на екипа на Google/YouTube, платформата е достъпна за ползване и с екранен четец. Освен чрез мишката, уеб плейърът на YouTube може да се управлява и посредством клавиатурата. Един от начините е чрез навигация с TAB и SHIFT+TAB между контролите за управление и задействането им с ENTER. Но това е трудоемко и времеемко. Затова екипът на YouTube е вградил в уеб плейъра и клавишни комбинации за неговото управление. По-долу ще изброя за кои от функциите има клавишни комбинации и кои са съответните клавишни комбинации за тях. Но преди това, няколко важни забележки.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

  • Изброените по-долу клавишни комбинации работят когато биват предавани директно на браузъра. Тъй като по подразбиране екранните четци прихващат някои от тези клавишни комбинации (с цел бърза навигация в уеб страниците), ще трябва да ги инструктираме вместо това да ги предават директно на браузъра. При NVDA това става с натискане на клавишната комбинация NVDA+КЛАВИША ЗА ИНТЕРВАЛ (обикновено NVDA клавишът е INSERT при настолна клавиатурна подредба и CAPS LOCK при лаптоп клавиатурна подредба). При JAWS това става с JAWS+Z (обикновено JAWS клавишът е INSERT при настолна клавиатурна подредба и CAPS LOCK при лаптоп клавиатурна подредба). Режимът за препредаване на клавишните команди за бърза навигация директно към браузъра остава включен докато не го изключите и е желателно след като приключите с гледането на видеоклипа в дадената страница и искате да прочетете нещо например, да го изключите.
  • Клавишните комбинации за управление на уеб плейъра сработват когато той е на фокус. За да го фокусирате, след като сте инструктирали екранния си четец директно да предава клавишните команди към браузъра, натиснете КЛАВИША ЗА ИНТЕРВАЛ. С този клавиш видеоклипът бива поставен на пауза или съответно – се подновява възпроизвеждането.
  • От личен опит установих, че някои от клавишните команди (май основно тези, включващи клавиши с пунктуация) сработват когато езика на въвеждане от клавиатурата е зададен на английски. Така че е желателно да зададете езика си на въвеждане от клавиатурата на английски, когато искате да управлявате видео плейъра в сайта на YouTube посредством клавишни комбинации.

Действие Клавишна комбинация
Превключване между възпроизвеждане и пауза на видеоклипа K или КЛАВИША ЗА ИНТЕРВАЛ
Превъртане 5 секунди назад СТРЕЛКА НАЛЯВО
Превъртане 10 секунди назад J
Превъртане 5 секунди напред СТРЕЛКА НАДЯСНО
Превъртане 10 секунди напред L
Превъртане до дадена част от видеоклипа в проценти (например 5 превърта до средата (50%) от видеоклипа) Цифрите от 1 до 9 от цифровия ред вляво (не тези от цифровия блок вдясно)
Рестартиране на видеоклипа 0 от цифровия ред вляво (не тази от цифровия блок вдясно)
Преминаване към режим на цял екран F
Изход от режим на цял екран ESCAPE
Превъртане до началото на видеоклипа HOME
Превъртане до края на видеоклипа END
Увеличаване на силата на звука с 5% СТРЕЛКА НАГОРЕ
Намаляване на силата на звука с 5% СТРЕЛКА НАДОЛУ
Увеличаване на скоростта на възпроизвеждане на видеоклипа SHIFT+> (може и да не сработи в дадени браузъри) или SHIFT+. (точка)
Намаляване на скоростта на възпроизвеждане на видеоклипа SHIFT+< (може и да не сработи в дадени браузъри) или SHIFT+, (запетая)
Превъртане с един кадър напред когато видеоклипът е поставен на пауза . (точка)
Превъртане с един кадър назад когато видеоклипът е поставен на пауза , (запетая)
Изключване или включване на звука M
Включване или изключване на субтитрите C
Превключване между възможните цветове за фон на субтитрите B
Преминаване към предишен видеоклип в списък за изпълнение (плейлист) SHIFT+P
Преминаване към следващ видеоклип в списък за изпълнение (плейлист) SHIFT+N

Ще се старая да обновявам гореизброените команди своевременно, когато евентуално английският вариант бъде обновяван.

Пожелавам ви приятна работа с YouTube!

Източник: Google YouTube Keyboard Shortcuts – Windows.

понеделник, 28 август 2017 г.

Струва ли си ползването на RAR формата и на програмата WinRAR?

От доста години не ползвам RAR за създаване на компресирани пакети/архиви. Но мои познати твърдяха, че компресията при него е по-добра, отколкото е при 7z, особено с новия RAR5 архивен формат в WinRAR. И затова реших да го пробвам.

За целта инсталирах WinRAR 5.50. Имам инсталиран 7-Zip 16.04. И двете са най-новите публични (стабилни) версии. Взех една папка пълна предимно с документи (PDF, TXT, DOC, PPT, и други подобни) и я архивирах/компресирах и с двата формата – RAR и 7z.

С WinRAR, при следните настройки:

  • Формат на архива: RAR
  • Метод на компресия: най-добър
  • Създай солиден архив: Включено
  • Добави възстановяващ запис: Изключено
При размер на папката 668МБ, WinRAR създаде компресирана с RAR папка с размер 504МБ. Ако включа опцията за добавяне на възстановяващ запис, размера на компресираната папка скача на 520МБ.

Със 7-Zip, при следните настройки:

  • Формат на архива: 7z
  • Ниво на компресия: Ултра
  • Метод за компресия: LZMA2
  • Размер на речника: 64 МБ
  • Размер на думата: 64
  • Размер на непрекъснат блок: 4 GB
При размер на папката 668МБ, 7-Zip създаде компресирана със 7z папка с размер 472МБ.

Та, май твърдението че RAR има по-добра компресия от 7z се оказва невярно. Или ако е било вярно, е било така преди, но не и сега.

Създаването на по-големи компресирани папки от страна на WinRAR не е единственият му минус. Към това се налага да добавим и други неща. Например че RAR е собственически формат и не може да се ползва свободно от всяко приложение за създаване на RAR архиви, без за целта да се плаща на неговия собственик/създател. Програмата в която предимно се използва – WinRAR – е платена. RAR се ползва и в други програми, но те са малко на брой и също са платени, доколкото ми е известно. За разлика от RAR, 7z е безплатен (не помня дали не беше и с отворен код) и може да се ползва свободно от всяко приложение за създаването на 7z архиви. Това всъщност мисля че означава, че е и с отворен код. Самото главно ползващо го приложение – 7-Zip – също е безплатно. Вие си преценете, кое е по-доброто приложение. Вярно че WinRAR има много повече опции за по-гъвкаво конфигуриране на поведението на програмата, но дали това си струва човек да плати цената й? За мен лично – не, защото 7Zip ми върши работа (отговаря на нуждите и изискванията ми).

Отделен е въпросът, че аз лично не препоръчвам ползването по принцип на който и да е от двата формата за компресия. Причината за това се корени във факта, че поне под Windows, без допълнителна (външна) програма, операционната система не може да ги отваря. Затова препоръчвам използването на ZIP формата, който Windows по принцип поддържа без нуждата от външни програми. Ако създавате архиви само за ваше лично ползване, най-вероятно не е проблем да ползвате RAR или 7z. Но ако ще създавате архиви за публично ползване, е строго препоръчително те да са в стандартен ZIP формат, за да е сигурно че ще могат да бъдат отворени на всеки компютър.

Освен това, току-що направих още един тест. Този път със 7-Zip от същата папка създадох ZIP архив, ползвайки следните параметри:

  • Формат на архива: zip
  • Ниво на компресия: Ултра
  • Метод за компресия: Deflate
  • Размер на речника: 32 KB
  • Размер на думата: 128
При размер на папката 668МБ, 7-Zip създаде компресирана със ZIP папка с размер 509МБ. Файловият мениджър на Windows 10 – Windows Explorer успя без проблеми да отвори и разархивира данните от този ZIP архив. И при такава малка разлика (едва 5МБ) между RAR и ZIP (в полза на RAR), пак си задавам въпроса – струва ли си ползването на RAR формата и на WinRAR като програма? И за мен отговорът е пак „не“.

И още един съвет. Компресирането на повечето мултимедийни формати (например mp3, jpg, mpg, и други подобни) на практика е безсмислено, тъй като те сами по себе си са вече компресирани и ефектът от компресирането им чрез RAR, 7z или друг подобен формат няма да намали размера им много (ако изобщо). Ако желаете да създадете архив/пакет във формат RAR, ZIP или 7z с такива файлове, по-добре изберете нивото на компресия да е „Без компресия“ (или подобно, в зависимост от ползваната програма) – така ще си спестите време, защото компресиращата програма няма да губи време в безсмислени опити да компресира този тип файлови формати, които, както написах по-горе, така или иначе не подлежат на почти никаква (ако не и изобщо никаква) компресия.