петък, 28 декември 2012 г.

NVDA: Създаване на пряк път за пускане или рестартиране на екранния четец

В това ръководство ще опиша как да си създадем пряк път за стартиране на екранния четец NVDA, който пряк път, ако бъде изпълнен докато NVDA работи, ще рестартира екранния четец. Това рестартиране може да се окаже полезно в някои случаи, като например ако NVDA блокира и откаже да отговаря по някаква причина.

Та, ето и как става създаването на този пряк път:

  1. Отиваме в папката, където е файла "nvda.exe". При инсталационната версия, това най-често е "C:\Program Files\NVDA", а при преносимата версия е там, където сме разархивирали саморазархивиращия се 7-Zip SFX архив.
  2. Като отидем в тази папка, маркираме (избираме) файла "nvda.exe", натискаме клавиша "Applications" и от появилото се контекстно меню избираме "Изпрати до -> Работен плот (създай пряк път)" и натискаме Enter върху него. Така на нашия работен плот се създава пряк път до файла "nvda.exe", който по принцип стартира екранния четец NVDA.
  3. Отиваме на работния плот (най-лесно това става, като натиснем клавишната комбинация WindowsKey+D) и маркираме новосъздадения пряк път до NVDA. Неговото име може да е различно в зависимост от това коя версия на Windows ползваме и на какъв език (английски или български) е тя. При мен името на създадения пряк път е "nvda - Пряк път" (това при ползване на Windows 7 на български).
  4. Натискаме клавишната комбинация Alt+Enter, за да изведем прозореца със свойствата на този пряк път.
  5. С Control+TAB отиваме до таба (раздела) "Пряк път".
  6. В полето "Цел:", натискаме клавиша END, за да преместим курсора за въвеждане на текст в края му. След това натискаме веднъж интервал (SpaceBar) и след това въвеждаме -r (знак за тире и английската буква r).
  7. След това отиваме последователно до бутоните "Приложи" и "OK" и ги активираме, за да запазим промените и да затворим прозореца със свойствата на прекия път.

Това е. Сега създадения от нас пряк път ще пуска NVDA ако той не е пуснат, и ще го рестартира, ако той е вече зареден.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

  1. Можем да преименуваме създадения по-рано пряк път, като отидем на работния плот, маркираме го, натиснем F2, направим желаните от нас промени в името, и натиснем Enter за да запазим промените.
  2. Можем също така да създадем и клавишна комбинация за изпълнението на този пряк път. Как става това, можем да прочетем от тук.
  3. При изпълнение на този пряк път и последващо рестартиране на NVDA, няма да бъдем питани за потвърждение на действието, каквото потвърждение има по подразбиране при изключване на екранния четец - рестартирането ще се извърши директно.
  4. Ако се ползва инсталационната версия на NVDA и по време на инсталацията се оставят настройките по подразбиране, такъв пряк път се създава автоматично от инсталатора, на работния плот. Този пряк път има и клавишна комбинация Control+Alt+N.

Windows 7: Изключване на автоматичното намаляване на силата на звука по време на интернет повикване

Сигурно всеки потребител ползващ новата операционна система на Microsoft - Windows 7 - е забелязал, че при провеждане на входящи или изходящи телефонни обаждания чрез компютъра, силата на звука на Windows бива намалена в известна степен. Може би някои от вас са си помислили, че това е някакъв проблем - или в Windows, или в програмата им за интернет телефония (примерно Skype). Да, но това не е така - това намаляване на силата на звука по време на входящо или изходящо повикване е нововъведение в Windows 7. Тоест, когато ние започнем провеждане на разговор чрез програмата си за интернет телефония (примерно Skype), Windows автоматично ще намали силата на звука на останалите звуци в компютъра ни (с изключение на тези от програмата ни за интернет телефония). Целта на тази промяна е по-лесно да чуваме отсрещната страна по време на разговора.

Тази настройка е включена по подразбиране. Ако това не ни устройва, можем да го променим. За целта правим следното:

  1. От меню "Старт" отваряме "Контролен панел".
  2. От там избираме "Звук" и натискаме Enter.
  3. В отворилия се прозорец отиваме до раздела (таба) "Комуникации". Там има една група от 4 радио бутона:
    1. "Спри всички други звуци" - както етикетът й подсказва, тази опция спира нацяло всички други звуци. Естествено не се препоръчва за хора с екранни четци, които разчитат на звука.
    2. "Намали звука на другите звуци с 80%" - намаля силата на звука на другите звуци с 80%. Това е настройката зададена в Windows 7 по подразбиране (ако не ме лъже паметта).
    3. "Намали звука на другите звуци с 50%" - същата като предишната, но намаля силата на звука не с 80%, а само с 50%.
    4. "Не прави нищо" - ако е избрано това, силата на звука на другите звуци няма да бъде променяна по време на разговор.
Предполагам, че тези проценти с които се намалят другите звуци са в процентно съотношение от текущо зададената сила на звука на системата ни, а не от максимално възможната такава.
  1. След като изберем желаната от нас опция, активираме последователно бутоните "Приложи" и "ОК" и сме готови.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази настройка обаче бива прилагана само върху текущо отворените от дадените приложения аудио канали. А екранните четци като JAWS и NVDA имат навика всяко свое отделно съобщение да го пускат в новоотворен аудио канал. Затова първоначално може тази настройка да повлияе и на екранния ни четец, но когато той в последствие отвори нов звуков канал за прочитане на нещо ново, си ползва нормалната сила на звука (а не тази с намалените стойности). Това важи и за всяка друга програма, която възпроизвежда звук и която сме заредили след началото на текущия интернет разговор.

Mozilla Thunderbird: Създаване на филтри за входящата поща

Филтрирането на писма в програмата ни за електронна поща е една функция, която в дадени ситуации (особено при получаване на голямо количество писма) може да се окаже доста полезна. Тук аз ще се опитам да ви обясня как може да си направим филтриране на писмата в програмата за електронна поща Mozilla Thunderbird, с помощта на който филтър писмата от входящата поща, отговарящи на дадени критерии, ще се преместват в желана от нас допълнително създадена папка. За целта използвам Mozilla Thunderbird 3.1.7.

И така, започваме:

  1. Първо трябва да си създадем папка, в която ще отиват писмата, които ще филтрираме. По подразбиране, писмата в нашия e-mail клиент отиват в неговата папка за входяща поща. Името на тази папка е различно в зависимост от e-mail клиента и дали той е преведен на български или не. В нашия случай папката за входяща поща се нарича "Inbox" ("Пощенска кутия"). И така - отиваме до папката, в която искаме да си създадем подпапка където ще отиват нашите филтрирани писма. Аз лично създавам такива подпапки към папката "Inbox". Като застанем върху папката, натискаме клавиша "Applications" и от контекстното меню избираме "New Subfolder…" ("Нова папка..."). Ще се отвори прозорец, в който трябва да зададем име за нашата нова папка (в полето с етикет "Name:" ("Име:")). От падащия списък с етикет "Create as a subfolder of:" ("Създаване като подпапка на:") можем да изберем папката, в която ще бъде създадена нашата подпапка. Аз казах че това е падащ списък, но това определение не е съвсем точно, тъй като списъка като се отвори (най-лесно това става с F4, което важи и за всички други падащи списъци), излиза под формата на меню с подменюта. По-лесно обаче е ако сме си избрали папката предварително. След като сме въвели името за нашата подпапка, активираме бутона "OK" (или натискаме клавиша Enter), за да създадем папката.
  2. От меню "Tools" ("Инструменти") избираме "Message Filters…" ("Филтриране на писма…").
  3. В отворилия се прозорец, от падащия списък с етикет "Filters for:" ("Филтри за:") си избираме пощенския акаунт, за който искаме да прилагаме филтрите от списъка по-долу. Това важи само ако имаме повече от един e-mail акаунт в програмата си за електронна поща.
  4. После с TAB отиваме до бутона "New…" ("Нов...") и го активираме. Отваря се прозорец със заглавие "Filter Rules" ("Правила за филтриране"), в който ще се задават правилата за този филтър.
  5. Тук фокуса ни попада в едно текстово поле с етикет "Filter name:" ("Име на филтър:"), в което трябва да въведем име на филтъра. Не знам дали можем да го оставим празно, но името е ориентир ако имаме повече от един филтър за дадена поща и би било добре да си напишем нещо описващо филтъра (примерно за кои писма ще важи той).
  6. Следващият падащ списък с етикет "Apply filter" ("Прилагане на филтъра когато:") определя при кои събития ще се прилага филтъра. Тук аз виждам 5 опции, но две от тях не са ми на 100% ясни - явно са се появили наскоро в Mozilla Thunderbird. Другите 3 са: при ръчно изпълнение на филтъра, при проверка за нова поща или и при двете. Аз съм си избрал третата опция - при ръчно прилагане и при проверка за нова поща.
  7. Следващата група от 3 радио бутона определя "силата" на дадения филтър. Първият радио бутон ("Match all of the following" ("Съвпадат с всички")) задава че филтрирането ще се извърши само ако писмата отговарят на всички правила зададени в списъка по-долу. Вторият радио бутон ("Match any of the following" ("Съвпадат с някое")) определя че филтрирането ще се извърши, дори само едно от правилата от списъка по-долу да е изпълнено. Третият радио бутон ("Match all messages" ("Съвпадат всички писма")) определя че филтрирането ще се извършва върху всички получени писма.
  8. В следващия списък чрез таблица от падащи списъци и текстови полета, потребителят може да определи правилата, на които ще трябва да отговарят филтрираните писма. Писмата могат да бъдат филтрирани по съдържанието на полетата за тема, подател, "тяло" (съдържание на самото писмо), дата, размер и др., като може да се задават различни опции, в зависимост от това по какъв критерии ще се филтрират. В този табличен списък, има един бутон със знак "плюс" ("+"), чието активиране добавя ново правило (полезно, ако искаме писмото да се филтрира по повече от едно правило. За второто и следващите правила, ще има и бутон със знака "минус" (или познат още като "тире"), чрез който може да се премахват правила от табличния списък.
  9. Като приключим с добавянето на правила, с TAB отиваме до следващия табличен списък.
  10. Следващия табличен списък (с етикет "Изпълняват се следните действия:") е този, в който се задават действията, които ще бъдат изпълнени върху филтрираните писма. Тъй като по-горе създадохме нова папка, предполагаме че искаме да преместим писмата в нея. В такъв случай от първия падащ списък избираме "Move Message to" ("Преместване на писмото в"), което мисля че е избрано по подразбиране. В следващия падащ списък избираме папката, в която ще бъдат премествани филтрираните писма. За целта отваряме този падащ списък с F4, и от появилата се дървовидна структура навигираме до желаната от нас папка (примерно създадената в стъпка '1') и я избираме с Enter, при което списъкът се затваря.
  11. Ако няма да добавяме повече действия за изпълнение към този филтър, отиваме до бутона "OK" и го активираме, като по този начин създаваме новия филтър и се връщаме в прозореца "Message Filters" ("Филтриране на писма").
  12. В прозореца "Message filters" отиваме до списъка с филтрите, и маркираме току-що създаденият от нас. После отиваме до падащия списък "Run selected filter(s) on:" ("Стартиране на избраните филтри в:") и си избираме папката, в която се получават входящите ни писма. По подразбиране в случая това е папката "Inbox").
  13. После може да отидем до бутона "Run Now" ("Стартиране") и да го активираме, с което ще приложим филтъра и върху получени вече писма.
  14. След това натискаме клавиша Escape, за да затворим прозореца "Message filters".

ЗАБЕЛЕЖКИ:

  1. В списъка където са създадените от нас филтри, първо са имената им (в първата колона), а след това (във втората колона) има квадратче с отметка, което показва дали филтъра е активен (включен) или не. За съжаление обаче екранните четци не "виждат" това квадратче за отмятане (чекбокс) и за един напълно незрящ човек е невъзможно да разбере дали избраният филтър е активен или не. Но по подразбиране всеки новосъздаден филтър е активен (включен) и не би се променил, освен ако ние не натиснем интервалния клавиш (SpaceBar) върху него.
  2. Ако за преглед на пощата си използваме IMAP, може да се наложи да настроим филтрирането през уеб интерфейса на e-mail доставчика.

П.П.: Благодаря на Захари Юруков за направеното уточнение по въпроса с POP3 и IMAP (точка №2 от забележките).

Windows 7: Задаване на език за въвеждане по подразбиране и клавишни комбинации за превключване между режимите на въвеждане от клавиатурата

Ето как става в Windows 7 да си зададем клавишни комбинации за превключване между различните клавиатурни подредби и езици на въвеждане (да, двете неща не са едно и също!) както и език на въвеждане по подразбиране:

  1. Отваряме "Контролен панел".
  2. Отиваме на "Регион и език" и натискаме Enter върху него.
  3. В появилия се прозорец "Регион и език" отиваме до раздела (таба) "Клавиатури и езици", с помощта на Control+TAB.
  4. В този раздел с табулатора отиваме до бутона "Смяна на клавиатурите..." (ако фокуса вече не е върху него) и го активираме с интервалния клавиш.
  5. В новоотворилия се прозорец "Текстови услуги и езици за въвеждане", отиваме до комбобокса "Език на въвеждане по подразбиране" и от него си избираме желания от нас език, който ще се задейства по подразбиране при зареждане на Windows и за всяко стартирано приложение. ВНИМАНИЕ!: Можем да избираме само между текущо добавените в дървовидната структура (намираща се по-долу в същия прозорец езици за въвеждане) или клавиатурни подредби.
  6. С помощта на Control+TAB, отиваме до раздела "Разширени клавишни настройки".
  7. С табулатора отиваме до списъка с етикет "Бързи клавиши за езици на въвеждане", и маркираме "Между езици на въвеждане".
  8. Пак с табулатора отиваме до бутона "Промяна на клавишна последователност..." и го активираме с интервалния клавиш.
  9. В новоотворилия се прозорец "Промяна на клавишна последователност" си задаваме клавишните комбинации за превключване между езиците на въвеждане (чрез първата група от 4 радио бутона) и между различните клавиатурни подредби (чрез втората група от 4 радио бутона).
  10. Активираме бутона "OK" в прозорците "Промяна на клавишна последователност", "Текстови услуги и езици за въвеждане" и "Регион и език" и сме готови.

Пояснявам, че под "езици на въвеждане" се имат предвид "Български", "Английски", "Френски", "Немски", "Турски" и прочее, а под "клавиатурни подредби" се има предвид "БДС", "фонетична", "САЩ", и прочее. И не можем примерно да превключим от "английски" с клавиатурна подредба "САЩ", директно на другоезична клавиатурна подредба (примерно "фонетична"), без първо да сме сменили езика на въвеждане от "Английски" на "Български".

И по принцип е препоръчително да ограничаваме едновременно заредените клавиатурни подредби и езици на въвеждане, само до необходимите ни такива. Ако ще въвеждаме текст само на български и английски, добре е да имаме заредени (добавени) само тези езици в списъка за превключване, както и колкото се може по-малко клавиатурни подредби към всеки един от езиците. Затова май наистина е най-добре да се избере само "САЩ" за "Английски", а по възможност и само една клавиатурна подредба и за българския език (или само "фонетична", или само "БДС"). Това последното го препоръчвам заради проблемите при JAWS и това как той се обърква при смяна на езиците и клавиатурните подредби.

Windows: Методи за премахване на програми от нашия компютър

Когато дадена програма не може по някаква причина да бъде деинсталирана от контролния панел -> "Добавяне и премахване на програми", може да се опита едно от следните неща:

  1. Деинсталиране от менюто "Старт". Голяма част от програмите предоставят опция за своето деинсталиране в меню "Старт" -> "Всички програми" -> в папката с името на програмата или нейния производител. Името на прекия път който деинсталира програмата по принцип е нещо от типа на "Remove..." или "Uninstall..." плюс името на програмата за която се отнася. Трябва да се отбележи обаче, че не всяка програма има пряк път в менюто "Старт", който да сочи към нейния деинсталатор.
  2. Деинсталиране от инсталационната папка на програмата. Прекия път, за който споменахме по-горе че се намира в менюто "Старт" и е за деинсталиране на съответната програма, сочи към един изпълним (.exe) файл, който най-често се намира в инсталационната папка на дадената програма, или в нейна подпапка. Най-често името на този файл е с име от типа на "Uninstall.exe", "unins000.exe", "unins001.exe", и др. подобни.
  3. Избиране на опция за премахване (деинсталиране) от самия инсталатор. В някои видове инсталатори (примерно "InstallShield", "MSI" (Microsoft Installer) и др.), опциите за поправка, промяна и деинсталация (премахване) на програмата се поддържат и се появяват когато стартираме инсталатора на вече инсталирана на нашия компютър програма. Избираме си опцията за премахване и следваме стъпките на съветника (Wizard).
  4. Ако нито един от горните два метода не помага, може за премахването на такава упорита програма от нашия компютър да ползваме допълнителни помощни програми за отстраняване (деинсталиране) на програми. Такива са "Revo Uninstaller", "Your Uninstaller", "Total Uninstall", и др. подобни. Някои от тези програми са безплатни, а други са платени. "Revo Uninstaller" е едно безплатно решение за такива проблеми. Трябва обаче дебело да подчертая, че такъв вид програми (за "насилствено" деинсталиране на софтуер) освен че може да ни помогнат, може и да ни навредят, като премахнат нещо от системата ни, което не е трябвало да премахват (примерно ключове от регистъра на Windows, или системни файлове), тъй че е добре да се внимава с тях и да се ползват само в краен случай.

ВНИМАНИЕ!: Никога не трябва да махаме програма от компютъра си, като просто изтрием нейната папка от "Program Files", защото това може още повече да навреди на системата ни. Директно премахване на програми чрез триене на програмните им папки се отнася само за софтуер, който се води преносим ("portable"), и никога не се намира в "Program Files", освен ако ние самите не сме сложили програмната му папка там.

Тази тема е доста обширна за обсъждане в една единствена публикация, но се надявам че съм успял да разясня поне основните неща.

Обновени JAWS скриптове за Balabolka

Наскоро тествах модула за правописна проверка в Balabolka, използвайки речниците за правописна проверка на "Hunspell". Но по подразбиране въобще не може да се каже че е толкова удобен за работа, колкото е модула за правописна проверка в Microsoft Word. И се замислих - дали не мога да направя нещо, за да улесня работата в този модул за правописна проверка (?). Оказа се, че мога. И след малко играчка с фреймовете на JAWS, успях да постигна един поне според мен задоволителен резултат. А именно: когато фокуса е в прозореца за правописна проверка на Balabolka,, натискането на Alt+1 казва сгрешената (поне според модула) дума, а Alt+2 казва текущо избраната за замяна дума от списъка с предложенията.

Ето и стъпките, след изпълняването на които и вие ще можете да се наслаждавате на тази функционалност на Balabolka:

  1. Уверете се, че имате инсталиран поне един външен модул за правописна проверка, който Balabolka поддържа. За информация относно това кои външни модули за правописна проверка се поддържат и за линкове за изтеглянето им, посетете страницата на Balabolka.
  2. След като вече сте си инсталирали поне един модул за правописна проверка от поддържаните от Balabolka, отваряте програмата и зареждате избран от вас документ в нея.
  3. След това натискате F4, за да отворите прозореца за правописна проверка. В него можете да се разходите спокойно с помощта на TAB и Shift+TAB и да го разучите.
  4. Когато прозореца за правописна проверка се отвори, фокуса е в полето с текста, което е от тип "Само за четене" ("read-only"). Сега можете да натиснете Alt+1 за да чуете предполагаемо сгрешената дума (визуално оцветена в червено) или Alt+2 за да чуете коя е избраната за заместване дума от списъка с предложенията за корекция. Самите елементи в този прозорец няма да ги описвам, тъй като те са почти еднакви с тези от прозореца за правописна проверка в Microsoft Word, с който предполагам че поне повечето от вас са запознати.

ЗАБЕЛЕЖКИ: Действията на двете добавени от мен клавишни комбинации за Balabolka са описани в JAWS клавиатурната помощ за дадената програма, която се включва/изключва с Insert+1.

ВНИМАНИЕ!: Тези функционални възможности на скриптовете за съжаление са езиково зависими, и ще работят адекватно само ако при вас Balabolka е на български. Ако при вас Balabolka е на английски, ще трябва да модифицирате атрибутите на създадените от мен JAWS фреймове.

Ето и линк за сваляне на тези JAWS скриптове за Balabolka, с инструкции за работа с тях в архива:
Изтегляне на JAWS скриптовете за Balabolka (3,2КБ)

Windows 7: Правене на курсора на мишката по-лесен за виждане по екрана

Ако големината на курсора на мишката по подразбиране ви се струва твърде малка (това би могло да се случи, особено ако сте човек със зрителни увреждания като мен), то това ръководство ще ви е полезно. В него накратко ще обясня как можем да си направим курсора на мишката по-лесен за виждане под Windows 7.

Увеличаването на курсора на мишката в Windows 7 става по следния начин:

  1. Натискаме Windows+U. Отваря се "Център за улеснен достъп".
  2. Табваме до линка "Направете мишката по-лесна за използване" и го активираме. Появява се прозорец със заглавие "Направете мишката по-лесна за използване".
  3. От опциите (радио бутоните) в горната част на екрана, си избираме желаната от нас схема за курсорите на мишката. Има три основни разновидности: бели, черни и инвертирани (курсори). Това според цвета. А всяка от трите има и три варианта на оразмеряване: обикновени, големи и свръхголеми.
  4. Като направим своя избор, табваме до и активираме бутона "OK" в този прозорец.
  5. Затваряме прозореца "Център за улеснен достъп" и сме готови.

ПОЯСНЕНИЕ: Това ръководство е правено главно съобразявайки се с нуждите и начините на работа с компютър на хората със зрителни увреждания. Поради тази причина съм посочил настройките за курсора на мишката да се направят от "Центъра за улеснен достъп", а не от Контролен панел -> Мишка -> раздел "Показалци", откъдето също могат да се правят подобни промени на курсора на мишката.

Windows: Промяна на начина, по който операционната система показва "дългата" дата

Всички потребители на екранните четци JAWS и NVDA (за другите не знам) знаят, че като натиснем Insert и двукратно F12, екранния четец ни съобщава текущата дата. Но знаете ли, че това което чувате като информация за текущата дата може да бъде променяно по ваш вкус (?). В това ръководство ще ви обясня как можете да промените начина, по който се показва визуално (и следователно - прочитано от екранните четци), формата за така наречената "дълга дата".

За целта правим следното:

  1. Отваряме "Контролен панел" от менюто "Старт".
  2. Отиваме на "Регион и език" и го отваряме с Enter.
  3. В появилия се прозорец табваме до комбобокса "Дълга дата:", и от него избираме една от предложените ни там готови опции. Например, ако изберем "дддд, дд ММММ гггг 'г.'", резултатът ще е нещо от типа на "неделя, 12 декември 2010 г.". За по-детайлно персонализиране на формата за дълга дата, може да се активира бутона "Допълнителни настройки..." и в отворилия се прозорец "Персонализиране на формата", да се отиде до раздела (таба) "Дата" и там да се настроят нещата "по-фино". Но имайте предвид, че настройките в прозореца "Персонализиране на формата" са по-сложни за манипулиране и поради това са за по-напреднали потребители.
  4. Активираме бутона "Приложи" в прозореца "Регион и език", за да приложим промените.
  5. Посочваме с курсора на мишката върху часовника на Windows (долу вдясно) или натискаме Insert+двукратно F12 (за потребители на екранните четци JAWS и NVDA) и ако резултатът ни удовлетворява, натискаме бутона "OK" за да затворим прозореца "Регион и език".
  6. Ако ли пък не - пробваме някой от другите варианти за дълга дата от комбобокса "Дълга дата:" и след всяка промяна активираме бутона "Приложи", за да приложим промените и да проверим дали новия резултат ни удовлетворява.

ПОЯСНЕНИЕ: Процедурата е изпълнена в Windows 7 на български. Процедурата може да се различава в една или друга степен, ако се изпълнява под друга версия на Windows.

сряда, 26 декември 2012 г.

Windows: Асоцииране на даден тип файлове с дадена програма

За да асоциираме даден тип файлове с дадена програма, правим следното:

  1. Отиваме през Windows Explorer (или друг файлов мениджър) до файла, чийто тип искаме да асоциираме с избрана от нас програма.
  2. Като маркираме файла, натискаме ALT+ENTER, за да се отвори прозореца със свойствата му.
  3. Уверяваме се че сме в таба "Общи" ("General"), и с табване отиваме до бутона "Промяна..." ("Change..."), и го активираме с интервалния клавиш.
  4. В новопоявилия се прозорец маркираме програмата, с която искаме да се отваря дадения тип файл. Ако желаната от нас програма я няма в този списък, табваме до и активираме бутона "Преглед..." ("Browse...") и посредством появилия се прозорец за отваряне на файл, навигираме до и активираме (избираме) с Enter главния изпълним файл на желаната от нас програма.
  5. После табваме до и активираме бутона "OK" и сме готови.
  6. Затваряме прозореца със свойствата на файла (чрез Escape), и вече може да пробваме да видим дали всичко е наред и дали файлът ще се отваря успешно с избраната от нас програма.

Имайте предвид, че за да можем да отваряме даден тип файл с дадена програма, съответната програма трябва да поддържа отварянето и визуализирането на този тип файлове.

ПОЯСНЕНИЕ: Това е универсален начин за асоцииране на файлове с програми, и затова предпочетох да посоча него. Иначе, повечето програми поддържащи отварянето на дадени типове файлове, си имат раздел в собствените настройки, откъдето може да се осъществи асоциирането.

WebVisum: Как да изпратим покана за регистрация

WebVisum е добавка за браузъра Mozilla Firefox (версия 3.0 или по-нова). Тази добавка има много функционални възможности, но най-съществената (а сигурно и най-ползваната) от тях е възможността за разпознаване на кодове в картинки по уеб страниците. Тъй като обаче за да се регистрираме в WebVisum.com и в последствие да можем да инсталираме и ползваме добавката WebVisum ни е нужна покана за регистрация, в това ръководство ще обясня на вече регистрираните потребители как те могат да генерират код за регистрация за своите близки и познати със зрителни увреждания.

За да генерираме код за покана за услугата WebVisum, правим следното:

  1. Отиваме на страницата за вписване в сайта на WebVisum:
    http://www.webvisum.com/en/main/login.
  2. Въвеждаме нашите потребителски данни (име и парола за вписване в WebVisum) и натискаме бутона "Login".
  3. След като се зареди новата страница, отиваме до и активираме линка "Invitations".
  4. Натискаме клавиша "E", за бързо навигиране до полето за въвеждане на e-mail адреса на човека, на когото ще пращаме код за покана.
  5. В това поле въвеждаме e-mail адреса на получателя на поканата.
  6. Сега имаме два избора:
    • Изпращане на писмо на e-mail-а на получателя на поканата, в което ще има инструкции (а предполагам - и код за покана), с които потребителят да може да се регистрира във WebVisum. Това става чрез натискане на бутона "Send Invitation Code".
    • Само генериране на код за покана, който ще се появи в новозаредила се страница. Това става като активираме бутона "Create Invitation Code".

И в двата случая кода за покана ще се появи в новозаредила се страница, но при първия освен това, кода ще бъде изпратен заедно с инструкции за регистрацията, на e-mail адреса на получателя. Втория вариант е по-приложим, ако искащият код за покана ни е помолил да му пратим кода по друг начин, а не по e-mail (примерно по Скайп).

А всички генерирани от нас кодове за покана можем да видим като от страницата където ги генерираме, натиснем линка "View your invitations". Там ще се покаже следната информация в табличен вид: всички генерирани от нас буквено-цифрени кодове за покана, на коя дата сме ги генерирали, и на коя дата са били използвани (ако са били използвани, иначе ще пише "Not Used Yet " - тоест "Все още не е използван").

SpeechLab: Поправка на инсталацията на продукта

Понякога се случва нещо да се повреди в дадена програма, и тя спира да работи правилно. Затова някои от използваните в софтуерните разработки инсталатори имат опцията за поправка на инсталацията на дадената програма. Такава опция има и инсталатора на синтезатора на българска реч (продуктът "SpeechLab"). В това ръководство накратко ще ви обясня как можете да направите поправка на инсталацията на SpeechLab, ако някога ви се наложи да го правите.

А ето как става и поправката на SpeechLab:

  1. Поставяме инсталационния диск на SpeechLab в CD/DVD устройството на нашия компютър.
  2. От появилия се прозорец със заглавие "Автоматично изпълнение" избираме първата опция, която е за инсталиране/промяна/поправка/деинсталиране на SpeechLab.
  3. В появилия се след това прозорец избираме радиобутона "Repair" и даваме няколко пъти "Next" и "Repair", после "Finish" и сме готови.
  4. Ако преди това не сме затворили конфигуратора на SpeechLab от областта за уведомяване, най-вероятно след края на инсталацията/поправката ще се наложи да рестартираме компютъра си, за да приключи успешно процедурата.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

  1. Ако сте правили промени по потребителския речник на SpeechLab, те ще бъдат загубени при поправката. За да ги запазите, копирайте файловете "custom.dic" и "customdic.sqt" преди поправката в друга папка, и след поправката ги върнете в папката от която сте ги взели първоначално, като потвърдите че искате да заместите двата файла. Двата конкретни файла се намират в "..\Program Files\BACL\SpeechLab\customdic\".
  2. Описаната процедура важи при прилагането й под Windows 7. Прозорецът за автоматично изпълнение няма да се появи, ако се ползва Windows XP - вместо това директно ще се зареди програмата за инсталиране на SpeechLab.

NERO: Съхраняване в ISO образ с помощта на NERO Burning ROM

В това ръководство ще ви обясня как да съхраните в ISO файл избрани от вас данни, вместо да ги записвате на физически носител (CD/DVD).

За да пакетираме (архивираме) в ISO образ избрани от нас файлове и папки ползвайки NERO Burning ROM, правим следното:

  1. Отваряме NERO Burning ROM.
  2. Създаваме си нова компилация и добавяме в нея желаните от нас папки и файлове (работим така, все едно ще записваме тези данни върху реален носител).
  3. Като сме готови с добавянето, натискаме Control+R (или от меню "Recorder" избираме "Choose Recorder...").
  4. В появилия се прозорец, от списъка с устройства избираме "Image Recorder" и натискаме Enter.
  5. След това натискаме Control+B (или пак от меню "Recorder" избираме "Burn Compilation").
  6. В появилия се прозорец си правим желаните от нас настройки, все едно ще записваме данните върху реален носител. Имайте предвид обаче, че доста от опциите ще бъдат неактивни, тъй като те не се поддържат от "Image Recorder" устройството.
  7. Натискаме бутона "Burn". В появилия се прозорец за запис на файл, си избираме къде и под какво име да се запише образа. А от комбобокса "Запиши като тип:" избираме "ISO Image Files (*.iso)" (по подразбиране при мен е избрана другата опция - "Nero Image Files (*.nrg)").

ЗАБЕЛЕЖКИ:

  1. Да не забравите да върнете избора за записващо устройство към вашето реално записващо устройство (а не "Image Recorder") след като сте си свършили работата, защото иначе при следващия запис може да се чудите защо не можете да запишете данните си върху реален носител.
  2. ISO образите са доста по-широко използвани, и въпреки че NERO предлага съхранение и в своя формат NRG, е желателно да се ползва ISO, с цел по-широка съвместимост.

KMPlayer: Запомняне позицията на възпроизвеждане

В това ръководство ще ви обясня как да накарате KMPlayer да запомня позицията на възпроизвеждане, дори след като сте затворили плейъра.

За да продължи възпроизвеждането на даден аудио или видео файл в KMPlayer от позицията на която сме го оставили на пауза преди да го затворим (не знам дали функцията работи ако е била изпълнена командата "Стоп" вместо "Пауза"), правим следното:

  1. Зареждаме плейъра.
  2. Натискаме F2, за да отворим прозореца с настройките.
  3. От дървовидната структура вляво (TreeView) избираме раздела "Общи".
  4. От появилите се вдясно опции, слагаме отметка на "Запомни позицията при възпроизвеждане на видео файл".
  5. След това слагаме отметка и на "дъщерната" опция "Запомни за аудио файлове".
  6. После активираме бутона "Затвори" и сме готови.
Вече би трябвало плейъра да запомня позицията при възпроизвеждане на аудио и видео файлове.

Има и още един, ръчен, метод за запомняне на позицията в даден файл. Този втори метод позволява на плейъра да запомни позицията до която е стигнал при възпроизвеждането на повече от един (последно възпроизвеждания) файл. Това са така наречените "Отметки". За да добавим отметка към текущо възпроизвеждащия се файл, правим следното:

  1. За по-голяма времева прецизност при поставяне на отметката, поставяме плейъра на пауза (това става с клавиша "интервал").
  2. Натискаме клавиша "P" (това е клавиша по подразбиране, чрез който се добавят отметки). Ако четенето на служебните съобщения на KMPlayer е включено (оттам откъдето си включваме и четенето на субтитрите), речевия синтезатор ще ни прочете (съобщи на глас) че сме добавили отметка, като ще съобщи и точното време (в часове, минути и секунди) от файла, към което е добавена отметката.
  3. За да отидем на желана от нас отметка, натискаме клавиша "Applications", за да отворим менюто на KMPlayer, и от него избираме "Отметки/части" и от това подменю - името на файла, а от неговото подменю - отметката до която искаме да отидем (като тя ще е отбелязана с времевата си позиция). От подменюто "Отметки/части" се манипулират (добавят, изтриват, и прочее) всички създадени отметки.

KMPlayer: Преход до желана от нас времева позиция

Предполагам че доста от вас ползват KMPlayer. Сигурно неведнъж сте искали да отидете до точно определена времева позиция във възпроизвеждащия се в момента файл (?). В това кратко ръководство ще ви обясня как става това.

Натискаме Control+Alt+G, докато сме в плейъра. Отваря се прозореца "Прескачане до време", и фокуса е в полето "Прескачане до определено време (чч:мм:сс.мс или мс):", в което трябва да въведем времевата позиция, до която искаме да отидем. Искаме примерно да отидем до позиция 1 час, 7 минути и 34 секунди - в този случай въвеждаме в полето 01:07:34, табваме веднъж до бутона "Прескочи" и го активираме. Ако сме доволни от позицията до която сме отишли (прескочили) - натискаме Escape, за да затворим прозореца "Прескачане до време". Ако не сме удовлетворени с позицията до която е отишъл плейъра - натискаме Shift+TAB за да се върнем в полето за въвеждане и въвеждаме нова времева позиция.

ЗАБЕЛЕЖКА: При мен лично mp3 декодера на KMPlayer прави разни номерца, и невинаги отива на точната позиция в даден mp3 файл. В такъв случай аз превъртам 5 секунди назад, и плейъра отива на горе-долу точната позиция (плюс минус няколко секунди).

JAWS: Настройка на скриптовете за Скайп, преди започване на работа с тях

Тук накратко ще ви обясня какво трябва да направите, за да си изтеглите и инсталирате JAWS скриптовете за популярната програма за интернет телефония - Skype. Имайте предвид обаче, че това ръководство е доста кратко и не претендира за пълна изчерпателност.

Първо, трябва да изтеглим скриптовете, ако вече не сме го направили. Това се прави от официалната им страница, разбира се, а именно:
http://www.dlee.org/skype
Първия линк на страницата, който започва с думата "revision", е за изтегляне на инсталационната версия - следващия е за zip архива. За удобство и леснота при инсталирането, аз препоръчвам инсталационната версия. Ако ще се ползват в повече от една версия на JAWS, ще трябва инсталаторът да се пусне за всяка версия на JAWS поотделно, като по време на инсталацията трябва да се посочи версията, в която искаме да инсталираме скриптовете. Добре е дадената версия в която ще се инсталират скриптовете да работи в този момент, за да бъде правилно засечена езиковата папка (за нас тя е enu) - иначе има вероятност да отидат в нова папка с име "bgr". А за последните няколко версии на скриптовете, вече има само инсталационен, но не и преносим вариант. Освен това, не е нужно да се пуска инсталатора отделно за всяка инсталирана на компютъра ни версия на JAWS - инсталатора по подразбиране се грижи за това скриптовете да бъдат инсталирани във всички инсталирани на компютъра ни версии на JAWS.

В момента се сещам само за една настройка, която трябва да бъде променена в самите скриптове, а именно - тази за така наречения "Skype Command Key" ("Скайп Команден Клавиш"). Тази настройка трябва да бъде променена, иначе ще ви е трудно да въвеждате буквата "ц" от БДС подредбата. Промяната става по следния начин:

  1. Отваряте Скайп, и се фокусирате върху него.
  2. Натискате Insert+V, за да извикате прозореца "Adjust JAWS Options".
  3. От дървовидната структура в която сте фокусирани, отивате до елемента "Skype Command Key" и натискате интервалния клавиш ("spacebar"). Ще чуете съобщение (на английски език), което ще ви подкани да въведете желаната от вас клавишна комбинация.
  4. След това натискате клавишната комбинация, която искате занапред да бъде ползвана от "Skype Command". Аз лично съм задал CTRL плюс лява квадратна скоба, но вие можете да посочите и друга комбинация (все пак внимавайте да не се получи клавишен конфликт).
  5. Изчаквате няколко секунди, докато не чуете "Updating Skype Command Key". Уверете се че клавишната комбинация е обновена, и че сте задали желаната от вас клавишна комбинация.
  6. След това затваряте прозореца с Enter, и сте готови.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

  1. Процедурата е описана ползвайки Скайп 5.0 бета (но няма значение - същото е и при версия 4), JAWS 11.0 и скриптове за Скайп, ревизия 42E. Ако има някакво разминаване в терминологията (най-вече в името на прозореца извикван с Insert+V) - то не е по моя вина - явно от Freedom Scientific са го преименували (защото бегло си спомням че в по-старите версии беше "Adjust JAWS Verbosity", ако не ме лъже паметта).
  2. В по-старите версии на скриптовете (най-вече тези за Скайп 3.8), след обновяването на Скайп командния клавиш, прозореца в който се задава той се самозатваря, и трябва потребителя да го отвори после сам, за да види дали промените са запаметени (поне такива са ми далечните спомени покрай Скайп 3.8). В новите версии на скриптовете това е избегнато, като прозореца просто леко "примигва", като по този начин се обновява без да се самозатваря.

ПРЕПОРЪКА: Тези инструкции са важни и полезни за всеки Скайп потребител - запазете си ги на удобно за вас място, защото може и занапред да ви потрябват.

AkelPad: Как да направим този текстов редактор преносим (portable)

Много от вас сигурно работят с, или поне са чували за, текстовия редактор AkelPad, който освен всичко останало, се сработва доста добре с екранните четци JAWS и NVDA. А не би ли ви се искало да можете да си носите този текстов редактор с вас, на вашата любима флашка, и да го използвате независимо на кой компютър работите (?). Сигурно отговорът е "да". Затова аз в това ръководство ще ви обясня какво трябва да направите, за да е преносим (portable) текстовия редактор AkelPad.

За целта просто трябва да се пипнат една-две настройки, за да е абсолютно преносима. Едната е да се зададе да си запазва настройките в ini файл а не в регистрите. Другото е да не се задава да се отварят, редактират или печатат документи чрез AkelPad през Windows Explorer, защото иначе ще се запишат ключове в регистъра на Windows и ето - отиде ни преносимостта.

Първо обаче, трябва да си изтеглим ZIP варианта на текстовия редактор. Правим го от следната страница: http://akelpad.sourceforge.net/en/download.php
Както казах - теглим ZIP архива. Разархивирате този архив в специално създадена за целта празна папка, и за да пуснете програмата отваряте файла "AkelPad.exe". В този архив обаче ги няма плъгините, а някои от тях са доста полезни. Ето защо давам и линк за изтегляне на пълния пакет с плъгини: http://akelpad.sourceforge.net/files/plugs/PlugsPack.zip
Съдържанието на втория архив (2 папки - "docs" и "plugs") трябва да се постави в папката "AkelFiles", която се намира в папката, където е и изпълнимия файл на програмата - "AkelPad.exe".

А ето и как става да се каже на AkelPad да си пази настройките в ini файл а не в регистрите и да не се асоциира с файлове през Windows Explorer:

  1. Отваряме AkelPad.
  2. От лентата с менюта избираме "Options" и от това меню "Settings".
  3. В отворилия се прозорец отиваме до таба "Registry" (втория подред отляво надясно).
  4. С TAB отиваме до групата от два радио бутона с етикет "Save settings" и избираме (ако вече не е избран) втория радио бутон, който е с етикет "INI file" (първия е с етикет "Registry").
  5. С TAB отиваме до три последователни чекбокса с етикети "Open", "Edit" и "Print" и им махаме отметките, за да изключим асоциирането на AkelPad с файлове през Windows Explorer. То по принцип тия три чекбокса не би трябвало да имат отметки, но за всеки случай се уверяваме дали е така.
  6. Накрая с TAB отиваме до бутона "OK" и го активираме, за да съхраним направените промени.

Windows: Правене на “снимка” на екрана

Понякога ни се налага (особено когато “виртуализаторът” на JAWS не сработи, или работим с екранен четец, който не поддържа виртуализация), да направим “снимка” (screenshot) на екрана на нашия компютър.

За да направим “снимка” на екрана на нашия компютър, правим следното:

  1. Ако ползваме екранния четец JAWS, натискаме клавишната комбинация Insert+3 (тройката от цифровия ред).
  2. После натискаме PrintScreen. Къде точно се намира PrintScreen обаче е отделен въпрос, защото е на различни места в зависимост от модела на клавиатурата. Трябва да е някъде отдясно на клавиша F12. При мен е точно отдясно на F12 – следващият клавиш след F12 на този ред. На повечето по-стари клавиатури това е първият клавиш от трите, обособени самостоятелно горе вдясно.
  3. Отваряме програмата Paint (тя се намира в менюто “Старт”, “Всички програми”, “Принадлежности”).
  4. Натискаме CTRL+V, за да “поставим” направената “снимка” в работното поле на Paint.
  5. Натискаме CTRL+S, за да запишем във файл изображението. Отваря се стандартен прозорец за запис на файл – в него избираме къде, под какво име и в какъв формат да се запише изображението. Може да оставим формата по подразбиране, да въведем желаното от нас име, и да натиснем бутона “Запиши” – изображението по подразбиране се записва в нашата папка “Моите картини” при XP (освен ако не сме променяли тази папка при предходно записване на изображение в Paint).

Balabolka: Разделяне на книги на по-малки части и конвертирането им в аудио файлове

Програмата за четене на книги посредством TTS (Text-To-Speech) – Balabolka – има доста полезни функции. Една от тях е възможността даден голям текстов файл (в повечето случаи – книга) да бъде разделен на части, и тези части да бъдат директно съхранени в аудио файлове (wav, mp3, wma, ogg, и др.). В това ръководство ще ви опиша начина, по който се извършва тази процедура.

И така, следвайте стъпките:

  1. Отворете Balabolka.
  2. Натиснете CTRL+O, за да извикате прозореца за отваряне на файл. В този прозорец навигирайте до книгата, която искате да разделите на части и съхраните в аудио файл и след като маркирате файла, натиснете Enter върху него, за да го заредите в Balabolka.
  3. Уверете се, че сте задали правилно следните параметри:
    • Глас, с който искате да ви бъде прочетена книгата. Изборът на гласа може да стане от меню „Глас“ -> подменю „Глас“, или от панела за настройка на гласа (който се скрива и показва от меню Изглед -> подменю „Показвай“ и натискане на Enter върху „Настройка на гласа“, или чрез натискане на клавиша F10).
    • Параметри на гласа (скорост, височина на тона и сила на звука). Тези настройки са най-лесно достижими от панела за настройка на гласа. Първият от плъзгачите е за скоростта на гласа, вторият – за височината на тона му, а третият – за силата на звука. Плъзгачите в раздела за SAPI4 са само два, като липсва този за сила на звука - явно SAPI4 поддържа контрол на височината на гласа, но не и на силата на звука.
    • Настройки на изходния аудио файл. Прозорецът за настройване на параметрите на изходния аудио файл се извиква най-лесно с клавишната комбинация SHIFT+F5. Първият разгъващ се списък определя звуковите параметри на изходния аудио файл (звукова честота, битове използвани за кодирането и брой звукови канали) – най-подходящата настройка за SpeechLab (гласа „Гергана“) е 48kHz, 16bit, Mono. За препоръчване е обаче да се избере стойността „По подразбиране за гласа„, освен ако някоя от другите стойности не работи по-добре за избрания глас. После има едно поле за отметка, което ако е отметнато, ще принуди избрания глас да използва избраните по-горе звукови параметри не само за експортиране в аудио файл, но и при четене на глас. Следват няколко раздела, в които ще намерите настройките специфични за поддържаните от Balabolka компресирани аудио формати (mp3, wma, ogg и др.) – wave аудио форматът (.wav) има нужда само от параметрите от разгъващия се списък от по-горе (звукова честота, битово кодиране и брой канали).
  4. След като сте задали описаните по-горе настройки, натиснете CTRL+F8, за да извикате прозореца за разцепване и конвертиране в аудио файлове. Тук има следните опции:
    • „Изходяща файлова папка“ – в това поле трябва да въведете пълния път към папката, в която ще се съхранят експортираните аудио файлове. Можете да активирате бутона „Преглед“, за да изберете вече съществуваща папка от Windows Explorer.
    • „Формат на аудио файла“ – от този комбобокс избирате формата на изходния аудио файл. Засега имате възможност за избор между некомпресиран wave (.wav) файл или компресиран mp3, ogg, wma, mp4, m4a, m4b или awb файл.
    • „Създай подпапка„ – ако в това поле има отметка, изходните аудио файлове ще бъдат съхранени в автоматично създадена за целта подпапка.
    • Група от няколко контроли, свързани с именуването на изходните файлове:
      • Два радио бутона, чрез които се определя дали ще се използва стандартен шаблон за именуване (с име на документа и последователен номер) или шаблон по избор, като във втория случай може да се използват и променливи като „Number„ за последователен номер, „FileName„ за име на файла, „FirstLine„ за първи ред от раздела, както и думи и други знаци.
      • Две текстови полета за задаване на името на изходния файл, като във всеки един момент активно ще е само едно от тях, в зависимост от това кой от двата радио бутона от по-горе е избран.
    • „Число от което да започне номерирането на изходните файлове“ – тук посочвате от кое число да започне номерирането на изходните файлове. По подразбиране е зададена стойност „1“. Към момента на писане/обновяване на статията обаче, има проблем с обхождането на контролите в този прозорец и въпросното цифрово поле е чак след бутона „Затвори„ в TAB подредбата или преди „Изходяща файлова папка„ ако се обхожда с Shift+TAB.
    • После попадате на една група от два радиобутона с маркировка „Именуване на изходните файлове“. Единият от тези два радиобутона указва на Balabolka да поставя последователния номер на аудио файла след основното му име, а другият – преди него.
    • Следва една група от полета за отметка, с маркировка „Критерии при разцепването“. Тези опции определят критериите, с които ще се съобразява Balabolka, при разцепването (разделянето на части) на нашата книга. Надписите на тези опции са достатъчно ясни и не смятам да се спирам на това за какво точно служи всяка една от тях.
    • Следва едно поле с надпис "Размер на текстовия блок" - в това поле трябва да се зададе размера на изходния текстов блок (в килобайти) на който ще се базира създаването на отделните аудио файлове. Това поле е активно само когато е включен критерия "по размера на текстовия блок" в раздела с критериите за разцепване.
    • После е полето за въвеждане на текстови низове. То ще бъде активно, само ако сме включили опцията с текст „по зададени низове във входния текст“.
    • Следва опцията „Раздели текста при ключовата дума и премахни ключовата дума от текста„, която е свързана с разделянето по ключови думи и сама за себе си обяснява какво прави.
    • После следва един бутон с надпис „Прочитай номера на раздела“. Активирането му извиква друг прозорец, в който можем да зададем опции, които да накарат речевия синтезатор да прочита номера на раздела на поредния аудио файл в началото и/или в края му.
    • Следва бутонът „Тествай“. При активирането му излиза диалогов прозорец, в който пише приблизителния брой на изходните аудио файлове, след задаването на критериите за разцепване.
    • После е бутонът „Разцепване и конвертиране“. При активирането му излиза друг прозорец, в който има списък с точките на разцепване и всяка една от тях има поле за отметка. Ако полето е с отметка, то книгата ще бъде разделена в тази точка. Ако в полето няма отметка, то книгата няма да бъде разделяна в тази точка. Отметката в първото поле не може да бъде премахната – доколкото схващам – този елемент показва началото на книгата.
  5. А ако желаем просто да разделим книгата на отделни части, но без да я конвертираме в аудио файлове, задействаме бутона „Разцепи„ в прозореца „Разцепи текста и конвертирай в аудио файлове„ (намиращ се след бутона „Разцепи и конвертирай„). Появява се прозорец, подобен на „Резултати от търсенето„ за разцепване и конвертиране. Разликата е, че при този само за разцепване на файла, има и разгъващ се списък за избор на кодировката на изходния текст. Там се задейства бутона „Раздели„. Програмата разделя файла на части по зададените критерии и ги запазва в посочената в прозореца „Разцепи текста и конвертирай в аудио файлове„ папка.
  6. След като в прозореца със списъка с точките на разцепване сме определили къде ще бъде разделяна книгата и къде не, натискаме бутона „Разделяне“, за да започне самата процедура по разделянето на части и конвертирането им в аудио файлове. И после не ни остава нищо друго, освен да чакаме да завърши процедурата.
  7. А ако желаем просто да разделим книгата на отделни части, но без да я конвертираме в аудио файлове, задействаме бутона „Разцепи„ в прозореца „Разцепи текста и конвертирай в аудио файлове„ (намиращ се след бутона „Разцепи и конвертирай„). Появява се прозорец, подобен на „Резултати от търсенето„ за разцепване и конвертиране. Разликата е, че при този само за разцепване на файла, има и разгъващ се списък за избор на кодировката на изходния текст. Там се задейства бутона „Раздели„. Програмата разделя файла на части по зададените критерии и ги запазва в посочената в прозореца „Разцепи текста и конвертирай в аудио файлове„ папка.

Пояснения:

  1. Моето мнение е, че една книга би трябвало (дори само с цел удобство) да се разделя по критерий за начало на следващата глава. Така според мен е по-смислено и по-удобно. В настройките за разцепване и конвертиране има няколко опции, които могат да ви улеснят при извършване на разцепване по този критерий. Ако името на главата е с главни букви, можете да посочите на Balabolka да цепи файла при наличието на ред само с главни букви. По-точно е разделянето обаче (поне в повечето случаи) ако за критерий използваме намиращи се в текста низове (примерно „ГЛАВА“, с главни букви. А ако искате – можете с функцията за търсене в документа (активираща се с CTRL+F) да си намерите сами къде започва всяка нова глава, и на всяко такова място да си сложите по един именуван показалец (това става с CTRL+F3). И след това в прозореца за разцепване и конвертиране да укажете на Balabolka да разделя файла базирайки се на именуваните показалци – така книгата ви ще бъде разцепена по глави, ако сте поставили именуваните показалци на точните места.
  2. 32-битовия вариант на SAPI стандарта има ограничение, което не позволява експортиране в аудио файл, надвишаващ 4GB. Аз от личен опит установих, че дори да е под 4GB (3.8GB примерно) изходния аудио файл, пак възникват проблеми. Затова съветът ми е: ако имате по-голяма книга, която искате да експортирате в аудио файл – разделете я на части преди експортирането (ползвайки описаната от мен в това ръководство функция). По принцип една книга експортирана в компресиран аудио файл (mp3, wma или ogg) трудно би достигнала 4GB големина, но SAPI стандартът е направен така, че текста първо трябва да се експортира в некомпресиран wave (.wav) файл, а после евентуално да се компресира. А един .wav файл би достигнал доста по-лесно 4GB размер, и това трябва да се има предвид.

Windows XP: Директно отваряне на контролата за силата на звука на микрофона

Има начин, по който само чрез натискане върху елемент с пряк път на работния плот (десктопа), да можем да отворим прозореца за регулиране на силата на звука за звукозапис в Windows XP.

А именно:

  1. Фокусираме се върху работния плот и натискаме F5, за да размаркираме всичко.
  2. Натискаме клавиша “Applications”, или клавишната комбинация Shift+F10, за да се появи контекстното меню за работния плот.
  3. От това меню избираме “Нов” -> “Пряк път” (или на английски “New” -> “Shortcut”) и натискаме “Enter”.
  4. В появилия се прозорец сме фокусирани в едно поле за писане на текст. Там пишем следното:
    %SYSTEMROOT%\SYSTEM32\SNDVOL32.EXE /r
    и натискаме “Enter”.
  5. В следващия прозорец въвеждаме име за този пряк път и пак натискаме “Enter”. Може и да има въведено име по подразбиране, но е добре ние да си въведем нещо, което ще ни ориентира за какво е този пряк път.

Вече на работния плот (десктопа) би трябвало да има пряк път със зададеното от нас име, при стартирането на който да се отвори прозорецът с плъзгачите за контролиране на силата на звука за записване.

Пояснявам, че тази процедура съм я пробвал само за Windows XP. При Vista и 7 знам че са структурирани по друг начин нещата и това едва ли ще сработи. Но там стандартният начин за отваряне на силата на звука за записване е много по-лесен, отколкото при XP и едва ли ще се налага да се ползва този метод с прекия път.

В последствие можем да зададем клавишна комбинация за стартиране на този пряк път. Ако не знаете как се създава клавишна комбинация за стартиране на пряк път, в ето тази статия е описана процедурата: http://bezmishka.org/node/120.

Winamp: Минимизиране на плейъра в системния жлеб

В това ръководство ще ви обясня как да настроите плейъра Winamp да се минимизира не в лентата на задачите (taskbar-а), а в системния жлеб (system tray).

За да го направите, следвайте стъпките:

  1. Отворете Winamp.
  2. Отворете прозореца с настройките на Winamp, натискайки CTRL+P.
  3. От дървото с категориите настройки отидете до “General” (намира се на второ място от горе надолу, под “Winamp PRO”).
  4. С табулатор отидете до чекбокса, който казва “system tray” и му сложете отметка, ако няма сложена такава.
  5. Отидете пак с табулатор до бутона “Close” и го активирайте с натискане на интервал, за да затворите прозореца с настройките и да запазите промените.
Сега вече би трябвало Winamp да се минимизира в системния жлеб.

А чекбокса преди “system tray” е с име “taskbar”. Тези два чекбокса задават на Winamp къде да се “показва”. Ако и двата са отметнати, Winamp ще се показва в лентата на задачите (taskbar) когато е на фокус, и само в системния жлеб, когато е минимизиран. Ако е отметнат само първият (“taskbar”), плейърът ще се показва и минимизира в лентата на задачите. Ако е отметнат само вторият, плейърът ще се показва и минимизира само в системния жлеб. Личното ми мнение е, че е най-добре да са включени и двата чекбокса и Winamp да се показва в лентата на задачите когато е фокусиран и да се минимизира в системния жлеб. Може да използвате ALT+M за минимизиране на Winamp (независимо дали в лентата на задачите, или в системния жлеб).

Skype: Добавяне на нови абонати в списъка

В това ръководство ще ви разясня накратко как да добавяте хора във вашата Скайп листа.

За да добавим даден абонат към списъка си с абонати, трябва или да знаем точното му Скайп име, или да го потърсим с помощта на функцията за търсене на хора (абонати) в Скайп. За търсенето е нужно да знаем само част от данните му – или Скайп име, или име и фамилия (ако абонатът се е именувал целесъобразно, или e-mail адреса му. При Скайп 3 тази функция беше в меню “Инструменти”, а при Скайп 4 е в меню “Абонати”. Като намерим този човек, когото търсим, трябва да се фокусираме върху него (в списъка с резултати от търсенето), да натиснем клавиша “Applications” и от появилото се контекстно меню да изберем “добави към списъка с абонати”. След това ще се появи прозорец, в който има поле за писане на текст. Добре е в това поле да напишем на дадения човек кои сме, за да може той да се ориентира. После му даваме бутон “OK” и така заявяваме “пълномощно” пред този човек. Когато той приеме (потвърди) нашето “пълномощно”, вече ще можем да му пишем и да му звъним. Може да се опитаме да звъннем или да пишем чат на даден човек и преди той да е приел пълномощното ни, но само ако абонатът не е задал в Скайп настройките си да могат да се свързват с него само хора, които са в списъка му с абонати – в такъв случай първо ще трябва да му заявим пълномощно и да чакаме той да го приеме.

Paint: Конвертиране на изображения от един формат в друг

Ако искате да смените формата на едно изображение от JPG (или JPEG) например в TIFF, само промяната на разширението на името на файла няма да свърши работа. Точно обратното – има вероятност при такава промяна на файловото разширение, изображението с промененото разширение да не може да се отвори с повечето програми за разглеждане на изображения (особено с вградените в Windows), докато не му върнете старото файлово разширение. За промяна на файловия формат на дадено изображение е желателно да се ползва програма за конвертиране на изображения от един графичен формат в друг. За по-често срещаните операции по конвертиране на изображения и вграденият в Windows Paint ще свърши работа.

За целта правим следното:

  1. Отваряме програмата Paint. Тя се намира в меню “СТарт” -> all programs -> Accessories.
  2. Натискаме Control+o, за да извикаме прозореца за отваряне на файл и в него си избираме изображението, което искаме да конвертираме и го отваряме в Paint.
  3. Като се зареди изображението, от меню File избираме командата “Save as...”.
  4. В отворилия се прозорец за запис на файл си избираме къде, под какво име и в какъв формат да запишем изображението.
  5. Като изберем тези неща, табваме до бутона “Save” и го активираме, като по този начин съхраняваме изображението с желаните от нас параметри – име, местоположение и формат.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

  1. При гореописаната процедура има един недостатък – може да се конвертира само едно изображение наведнъж. Ако искаме да конвертираме повече изображения наведнъж, ще трябва да използваме друга програма за конвертиране на изображения. За целта аз препоръчвам IrfanView или XNView – и двете са безплатни и се сработват достатъчно добре с JAWS.
  2. Като използваме командата “Save as...”, ние записваме ново копие на изображението със зададените от нас параметри. Оригиналното изображение остава непокътнато и в папката, от която сме го отворили. Тоест, ако резултата от конвертирането не ни хареса, ние можем просто да изтрием новосъздаденото изображение и да си ползваме старото (оригиналното).

Skype: Параметри за команден ред и как всяка версия на Skype става преносима

Параметри за команден ред в Skype (Windows)

Сигурно доста от вас използват Skype и затова искам да представя на вашето внимание малко допълнителна информация за параметрите за командния ред, с които вие бихте могли още повече да улесните работата си с програмата.

С помощта на параметрите лесно и удобно се автоматизират някои иначе досадни процеси, като вписването в Skype или става възможно нагласяване от потребителя на пътя за данни по подразбиране на Skype (%APPDATA%\Skype), който може да бъде преместен другаде (на друг дял, или на друго устройство, в това число и външно).

Точно с ползване на параметри става възможно сами да организирате преносима версия на Skype, която да носите на USB преносима памет винаги с вас.

Ето пълния списък с параметри за командния ред в Skype за Windows:

  • /nosplash - Пуска Skype без показване на зареждащ екран
  • /minimized Пуска Skype намалена в системния жлеб
  • /datapath:"път" - Задава друг път за данните - за настройки и за инсталиране
  • /removable - Указва Skype да ползва относителен път за данни, който може да е различен при следващото пускане на Skype. (ползва се заедно с /datapath)
  • /callto:скайп_име или номер - Избира указаният потребител или телефонен номер
  • /shutdown - Спира Skype
  • /username:скайп_име - Пуска Skype с вписване на указаното Скайп име. (ползва се заедно с /password)
  • /password:парола - Пуска Skype с вписване с указаната парола.(ползва се заедно с /username)
  • /secondary - Пуска второ копие на Skype. (само за Skype 4.0)

Можете да комбинирате параметрите или да ползвате повече от един. Два примера: Skype.exe /minimized /nosplash Пуска Skype намалена в системния жлеб и без зареждащ екран. Skype.exe /minimized /nosplash /username:bg_test /secondary Пуска Skype като второ копие (ако вече има друго, което се изпълнява) намалена в системния жлеб и без зареждащ екран за потребителя bg_test, но тъй като не е зададен параметър /password:парола, копието ще изисква въвеждане на парола за вписване.

ВНИМАНИЕ! Имайте предвид, че ползването на /password трябва да става само и единствено, ако сте сигурен, че разполагате с пълен контрол над машината и сте уверен в сигурността на средата, защото всяко друго лице, което разполага с достъп до машината, би могло да научи вашата парола!
ЗАБЕЛЕЖКА: Командните параметри за Skype за Windows, описани по-горе, важат за версии на Skype 3.8.0.180 и по-нови, както и за 4.0.0.166 BETA2 и по-нови. Възможно е параметрите да работят и на по-стари версии, но не е гарантирано.

Как обикновената версия на Skype става преносима?

Ето как се инсталира "обикновена" версия на Skype за Windows на преносима USB памет:

  1. Изтеглете Skype от официалния сайт и я инсталирайте в компютъра.
  2. Намерете къде при вас е изпълнимият файл skype.exe. (обикновено е в C:\Program Files\Skype\Phone\skype.exe)
  3. Във вашето USB устройство създайте папка „Skype“ и копирайте skype.exe в нея.
  4. Създайте подпапка в папка "Skype" на USB устройството и я кръстете „Data“.
  5. Създайте празен файл за пакетна обработка и го кръстете „skype.bat“.
  6. Отворете "skype.bat" и добавете следния ред: skype.exe /datapath:"Data" /removable
  7. Готово! За пускане на вашата преносима Skype, използвайте пакетния файл или пряк път към „skype.bat“.

Параметри за команден ред в Skype (Linux)

Ето и вариант на тези ключове, ако използвате някоя от дистрибуциите на Skype за Linux (според последната публична версия 2.0.0.72):

  • --help - Извиква параметрите. (пример: skype --help)
  • --dbpath=<път> - Задава друг път за данни на Skype. (по подразбиране: ~/.Skype)
  • --resources=<път> - Задава друг път за настройки на Skype. (по подразбиране: /usr/share/skype)
  • --disable-api - Забранява Skype API през транспортите X11/D-Bus.
  • --disable-cleanlooks - Забранява ползвания принудително стил Cleanlooks на Qt. Заедно с командата на Qt -style <име_на_стил> - служи за задаване на потребителски визуален стил от Qt за Skype. (пример: ползване на визуален стил от Qt за Gnome)
  • --disable-dbus - Забранява D-Bus транспорт за съобщенията на Skype API. (по подразбиране: D-Bus е изключен)
  • --use-session-dbus - Съвместява едновременно ползване на транспорта от множество клиенти на една машина.
  • --enable-dbus - Разрешава D-Bus транспорт за съобщенията на Skype API. (по подразбиране: D-Bus е изключен)
  • --use-system-dbus - Добавя възможностите на session-dbus по подразбиране. (ползва се заедно с --enable-dbus)
  • --pipelogin - Пуска Skype с вписване на указаното Скайп име от командния ред. (пример: "echo скайпиме парола | skype --pipelogin")
  • --version - Извежда сведения за версията и затваря параметрите.

Как да пренесем своя профил за Skype от един компютър на друг?

Следните стъпки ще ви помогнат да пренесете вашия профил за Skype от един компютър на друг, запазвайки по този начин вашата хронология и настройките на програмата. Ето и какво трябва да направите, за да го осъществите:

  1. В Windows натискаме WinKey + R (WinKey е клавиша от клавиатурата, с който отваряме меню „Старт“)
  2. В полето на появилия се прозорец пишем: %appdata%\skype и натискаме Enter.
  3. От отворилата се папка си избираме папката, съвпадаща по име със Скайп името на нашия профил за Skype, който искаме да копираме.
  4. Записваме тази папка на сменяем носител. (примерно преносима USB памет)
  5. Отиваме на другия компютър и инсталираме там Skype, но по време на инсталацията избираме в настройките на инсталатора Skype да не се зарежда след инсталирането.
  6. След това на новия компютър пак натискаме WinKey + R и пишем: %appdata%\skype и натискаме Enter.
  7. После копираме папката с нашия профил за Skype в папката, която се отвори след като натиснахме Enter в предишната стъпка.
  8. Накрая зареждаме Skype (от прекия път на работния плот примерно) и се вписваме с името и паролата, съвпадащи с профила, който копирахме току-що.
ЗАБЕЛЕЖКА: Описаната по-горе процедура за преместването на профил за Skype от един компютър на друг е пробвана само под Windows XP и Windows Vista. Дали и как ще работи тази процедура под други версии на Windows не мога да кажа, тъй като не съм имал възможността да я тествам.
Автор: Николай Филипов
Съавтор: Костадин Колев

Balabolka: Настройване на програмата за по-добро сработване с екранните четци

Това ръководство ще ви даде полезни съвети за това как да настроите програмата Balabolka така, че тя да работи по-добре с екранните четци (JAWS или NVDA примерно).

Ако при работата си с програмата Balabolka забележите, че екранният ви четец не чете менютата й, трябва да изключите показването на икони в менютата на програмата. Ето как става това:

  1. Уверете се, че ползвате най-новата версия на Balabolka, която можете да изтеглите от този линк: http://www.cross-plus-a.com/balabolka.zip
    Това е линк за инсталационната версия. А ето линк и за преносимата (portable) версия: http://www.cross-plus-a.com/balabolka_portable.zip
    Това за новата версия го споменавам, защото в по-новите версии на програмата Прозорецът с настройките може да се отвори с клавишна комбинация, вместо да се ходи по менютата.
  2. Отворете Balabolka.
  3. Натиснете Shift+F6, за да се отвори прозорецът с настройките.
  4. С Control+TAB отидете до таба “Изглед”.
  5. С TAB отидете до чекбокса “Показвай икони в менютата на програмата (изисква рестартиране на Balabolka)”, който е чекнат. Натиснете интервалния клавиш, за да го отчекнете (отмаркирате).
  6. Отидете с TAB до бутона OK и го активирайте, за да съхраните настройките.
  7. Затворете програмата и я пуснете отново.
Сега вече би трябвало екранният ви четец да ви чете менютата на Balabolka без проблеми.

Ако при четене на някакъв текстов файл с Balabolka забележите, че освен от програмата, текстът ви бива прочитан и от JAWS, това е поради факта, че докато “чете” текста, Balabolka маркира текущо прочитаната дума. Това програмата прави с цел да могат зрящите хора да виждат докъде е стигнало четенето и какво точно се чете в момента. За да отстраните проблема с двойното четене, можете да направите едно от следните две неща (едното е настройка на JAWS, а другото – на Balabolka):

  1. Да настроите “екранното ехо” (”screen echo”) на JAWS на “none” – така JAWS ще спре да чете маркирания от Balabolka текст. Това става като натискате клавишната комбинация Insert+S докато JAWS не каже “none”. Като свършите с четенето на текста с Balabolka, желателно е пак да натиснете Insert+S, докато не чуете “Highlighted”, за да може JAWS отново да чете елементите по екрана, които биват маркирани.
  2. Алтернативата е да изключите опцията за маркиране на текущо прочитаната дума от настройките на Balabolka. Това става по следния начин:
    • Отваряте Balabolka.
    • Натискате Shift+F6, за да се отвори прозорецът с настройките на програмата.
    • С Control+TAB отивате до таба “Изглед”.
    • С TAB отивате до чекбокса “Проследявай четения текст” и махате отметката от него, натискайки интервалния клавиш.
    • Пак с TAB отивате до бутона “OK” и го активирате с интервалния клавиш (или с Enter).
Сега вече JAWS не би трябвало да ви чете текущо маркираната дума в текстовото поле на Balabolka.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

  1. Ако за отстраняване на проблема с двойното четене използвате първия метод (настройване на “screen echo” на “none”), JAWS няма да ви казва какво е маркирано (селектирано) в текстовото поле на Balabolka, което може да е неудобство, ако ще ползвате това текстово поле за редактиране на отворения файл.
  2. Ако за отстраняване на проблема с двойното четене използвате втория метод (изключване на опцията за проследяване (маркиране) на прочетения текст), имайте предвид, че фокусът на прозореца ще остане върху началото на отворения от вас файл, независимо докъде в него сте стигнали с четенето. Тоест, вие няма да виждате къде се намира курсорът в текстовото поле, ако той подмине най-долния ред от видимата част от текста. Този проблем обаче се оправя доста лесно – когато вие спрете четенето с F7, прозорецът се фокусира централно върху мястото, където се намира курсорът. И тъй като при последващо натискане на F5 (Старт на четенето) Balabolka започва да чете от мястото на курсора, вие няма да загубите мястото до което сте стигнали преди натискането на F7.
  3. Пояснявам, че гореописаните настройки важат и за portable версията на Balabolka. Аз лично ползвам инсталационната версия, но не е проблем да се ползва и преносимата такава.

петък, 21 декември 2012 г.

Mozilla Firefox: Какво е WebVisum

WebVisum е добавка за браузъра Mozilla Firefox (версия 3.0 или по-нова). Тази добавка има много функционални възможности, но най-съществената (а сигурно и най-ползваната) от тях е възможността за разпознаване на кодове в картинки по уеб страниците. С прости думи казано, след като си инсталирате добавката WebVisum във вашия браузър (само Firefox, не работи с Internet Explorer), вие ще можете да преодолявате “препятствията” наречени “кодове в картинки” или на английски “captcha”.

А щом добавката е инсталирана, просто отивате на страница където има код в картинка за преодоляване, заставате в полето където трябва да въведете кода от картинката, натискате Control+Alt+6 (това е клавишната комбинация по подразбиране, но тя може да бъде променена по ваш вкус) и кодът в картинката бива пратен на сървъра на WebVisum, за да бъде разпознат. След малко кодът ви бива върнат и поставен в клипборда, готов за поставяне. Щом сте в полето където трябва да бъде въведен този код, натискате Control+V и кодът бива поставен в полето.

А за да ползвате добавката WebVisum, първо трябва да се регистрирате на сайта на добавката. Официалният сайт на WebVisum е: http://www.webvisum.com
А сайтът за регистрация е: http:/www.webvisum.com/en/main/register
Страницата за инсталиране на добавката е: http://www.webvisum.com/en/main/download

Имайте предвид, че за да се регистрирате, ще трябва да имате “покана” за регистрация от вече регистриран потребител, като “поканата” всъщност е буквено-цифров код, който трябва да въведете по време на вашата регистрация. Алтернативно, ако не можете да получите “покана” от някого, можете да помолите за “покана” от разработчиците на WebVisum, като трябва писмено да мотивирате вашата заявка (тоест, да обясните кои сте и защо ви трябва тази добавка). Това се прави с цел да се уверят хората от WebVisum, че не сте спамери искащи да използват добавката, за да преодоляват кодовете в картинки с цел СПАМ (но мотивацията ви ще трябва да е на английски). Ето и адреса за заявка на “покана”: http://www.webvisum.com/en/main/invitationrequest

ЗАБЕЛЕЖКИ: Ако тепърва ще инсталирате браузъра Firefox, ви съветвам първо да се запознаете със самия браузър и с това как се инсталират добавки в него, преди да инсталирате WebVisum.

Windows XP: Как да включим или изключим функцията "Заспиване"

Има една функция в Windows, наречена "Заспиване" ("Hibernation")на компютъра. Тя представлява следното: Когато компютърът ви "заспива", той съхранява всичко от паметта си на твърдия диск и след това се изключва. Когато компютърът ви излезе от това състояние, той се връща към предишното си състояние.

По подразбиране при нова инсталация на операционната система, тази опция е включена. Но в такъв случай, дори и да не се ползва, тя постоянно заема част от дисковото ви пространство. Колко място от твърдия диск заема "заспиването" зависи от това с колко оперативна (RAM) памет разполагате: с колкото RAM памет разполагате (примерно 1GB), толкова място ще заема функцията "Заспиване" на твърдия ви диск (в конкретния пример 1GB). От друга страна обаче тази функция може да се окаже полезна, ако искате да оставите компютъра си в дадено състояние (с всички отворени в момента приложения) и да го изключите нацяло, и когато го пуснете следващия път всички тези програми да се отворят отново, с нещата върху които сте работили в тях. Затова ще ви опиша процедурата за включване/изключване на функцията "Заспиване" ("Hibernation").

А стъпките са следните:

  1. От менюто "Старт" отивате до "Контролен панел" и го отваряте с натискане на Enter.
  2. Отивате на "Опции на захранването" и го отваряте с Enter. Ще се появи прозореца "Опции на захранването".
  3. С CONTROL+TAB отидете на таба "Заспиване".
  4. Ако фокуса не е върху отметката "Разреши Заспиване", с TAB отидете до нея.
  5. Ако в кутийката има отметка, значи функцията е включена. Ако няма отметка, значи функцията е изключена. С интервалния клавиш можете да сложите/махнете отметката от кутийката.
  6. С TAB отидете до бутона "OK" и го активирайте с Enter или интервалния клавиш.

Ако с тази процедура сте сложили отметка в кутийката "Разреши Заспиване", вече би трябвало опцията "Заспиване" да я има в падащия списък за избор на действие при натискане на копчето за захранването.

Забележки: Това ръководство съм го правил използвайки Windows XP SP2 с инсталиран български интерфейсен пакет. Не гарантирам, че начина на изпълнение на процедурата ще е същата под други версии на Windows. Също така не гарантирам, че използваната терминология в другите версии на Windows ще е същата, като в гореописаната процедура.

Windows XP: Задаване на Internet Explorer като браузър по подразбиране

Доста от вас решиха да пробват добавката за Firefox - "WebVisum". Но при инсталацията на браузъра Firefox, голяма част от вас се сблъскаха с проблема че Firefox се задава като браузър по подразбиране и всички линкове и интернет преки пътища започват да се отварят с него, а не с Internet Explorer. И тъй като повечето от вас са свикнали да използват Internet Explorer като свой браузър по подразбиране и биха предпочели линковете да се отварят с него, ето как става по принцип задаването на браузър по подразбиране в Windows:

  1. Първо трябва да отворим "Задаване на достъп до програми и настройки по подразбиране". Това става най-лесно като от менюто "Старт" отидем на "Всички програми" и от там на "Задаване на достъп до програми и настройки по подразбиране" и натиснем Enter.
  2. Като се отвори "Задаване на достъп до програми и настройки по подразбиране", с TAB отиваме до радиобутона "По избор" и го активираме с интервалния клавиш.
  3. После пак с TAB отиваме до друг радиобутон "Internet Explorer" и го активираме (чекваме) с интервалния клавиш.
  4. Пак с TAB отиваме до бутона "OK" и го активираме с интервалния клавиш.

Така вече би трябвало Internet Explorer да е браузър по подразбиране и линковете да се отварят с него.

Забележки:

  1. Ако "Задаване на достъп до програми и настройки по подразбиране" го няма в менюто "Старт", трябва да отидем до него по следния начин:
    1. Отваряме Контролния Панел.
    2. Отиваме до "Добавяне / Премахване на програми" и натискаме Enter. Ще ни се отвори прозореца за добавяне и премахване на програми. Освен този раздел, в него има още три раздела.
    3. Натискаме клавишната комбинация Alt+O за да отворим раздела "Задаване на достъп до програми и настройки по подразбиране". Оттам нататък стъпките за задаване на браузър по подразбиране са същите както по-горе.
  2. Възможно е след задаване на браузъра по подразбиране (в случая Internet Explorer) на десктопа (работния плот) да се появи негова икона. Ако не ви трябва, можете спокойно да я изтриете - тя се създава просто за ваше удобство да имате бърз достъп до браузъра.

Windows Explorer: Отваряне на файлове и папки само с едно кликване на мишката

В Windows можем да направим така, че елементите в Windows Explorer (преки пътища, файлове и папки) да се маркират само при посочване с мишката и да се отварят при еднократно щракване с нея.

Ето и стъпките, които трябва да изпълним, за да го постигнем:

  1. Отваряме “Моят компютър” или някоя друга папка.
  2. От лентата с менюта избираме “Инструменти” и оттам “Опции на папка...” и го активираме с Enter.
  3. В появилия се прозорец “Опции за папките” с TAB отиваме до групата от радиобутони с текст “Щракване върху елементите, както следва”. Фокусът ни е върху радиобутона “Двукратно за отваряне (еднократно за избор)”.
  4. Със стрелка нагоре местим фокуса върху другия радиобутон “Еднократно за отваряне (посочване за избор)”.
  5. После пак с TAB може да се преместим върху подгрупата от други два радиобутона съответно с текст “Подчертавай иконите, както в браузъра ми” и “Подчертавай иконите, само когато ги посоча” и да си изберем една от двете опции – по подразбиране е избрана първата. Мисля че тази опция е повече с визуален ефект и няма много голямо значение за работата.
  6. После с TAB отиваме до бутона “OK” и го активираме с интервал или Enter, за да се приложат зададените от нас настройки.

Вече би трябвало иконите да се маркират само при посочване с мишката и да се активират при еднократно щракване.

NVDA: Един лек и преносим (portable) екранен четец

Искам да представя на вашето внимание малко информация и полезни линкове за екранния четец “NVDA”.

На първо място ще кажа, че този екранен четец е напълно безплатен и с отворен код (Open Source) лиценз. Лицензът “С отворен код” ще рече, че всеки желаещ и разбиращ от програмиране може да се включи и да участва в разработката на NVDA.

А ето и официалната уеб страница на NVDA: http://www.nvda-project.org Там можете да научите повече за програмата. Пояснявам обаче, че уеб сайтът е на английски език. Затова аз ще поразясня някои неща тук.

Най-напред искам дебело да подчертая, че NVDA работи само под Windows XP и по-новите операционни системи на Microsoft.

NVDA има инсталационна версия и версия, която не се нуждае от инсталация и може да се пусне дори от USB Flash памет, примерно. А от версия 2012.2 насам, инсталатора е един, от който си избираме дали искаме преносима или инсталационна версия на програмата. Програмата си има собствен вграден синтезатор “eSpeak”, който включва доста езици, включително и български. Освен вградения синтезатор, NVDA може да ползва и инсталираните на системата SAPI4, SAPI5 и Microsoft Speech Platform гласове. Това ще рече, че може да ползваме “SpeechLab” с гласа “Гергана” и гласа “Ирина” от фирмата “Innoetics”, които са по SAPI5 стандарт. NVDA си има и помощни файлове на различни езици и можете оттам да прочетете как се работи с програмата. Те се разпространяват с програмния пакет, независимо дали е инсталационен или преносим вариант. А новите версии на NVDA вече имат и български превод на интерфейса и помощната си документация.

Всичките възможности и подробности относно NVDA са много и не мога да ги опиша тук. Тъй че съветвам всеки който желае, да си изтегли програмата и да я пробва сам и да види дали може да му върши работа. На мен неведнъж ми е помагала, когато JAWS се издъни по една или друга причина. А от лятото на 2010 г., я ползвам почти постоянно вместо JAWS.

А ето и раздела в уеб сайта на NVDA, откъдето можете да си изтеглите програмата: http://www.nvda-project.org/wiki/Download Отивате до хединга "Stable release" и под него ще намерите линкове за изтегляне на най-новата версия на NVDA. Инсталационната версия има предимството че може да се зарежда автоматично заедно с Windows и може да работи в екрана за вписване на Windows, както и в екраните на UAC (User Account Control). Преносимата версия чрез универсалния инсталатор се разархивира в нейна папка, където пожелаете вие и пускате файла “nvda.exe” и програмата тръгва. Нейно предимство е че е преносима и може да се ползва дори от USB flash памет. Желателно е преди пускането на NVDA да спрете JAWS, за да нямате евентуални проблеми и конфликти между двете програми.

В раздела “Snapshots”: http://www.nvda-project.org/wiki/Snapshots са публикувани най-новите версии на програмата, но те се водят като тестови (експериментални) и не се препоръчват за начинаещи потребители. Все пак ако някой желае, може да тества и тях. Аз винаги си инсталирам най-новия snapshot и по принцип не съм имал проблеми. Но винаги имайте резервно копие на стабилна версия на NVDA или друг екранен четец, за да може евентуално да се измъкнете безпроблемно от ситуация, при която snapshot версиите на NVDA откажат да тръгнат.

Windows: Проверяване коя е версията на дадена програма

При ползване на екранния четец JAWS, версиите на програмите могат да се проверят с една негова клавишна комбинация – Control+Insert+V.

За съжаление обаче тази комбинация не винаги работи. А и има вероятност, потребителя да ползва друг екранен четец (примерно NVDA), вместо JAWS. Друг начин да разберем коя е версията на дадена програма е, като от лентата й с менюта отидем на Help (Помощ) -> About (Относно) и там натиснем Enter. Ще се появи прозорец, в който най-вероятно ще пише версията на програмата. В някои програми тази информация не е достъпна със стандартния pc курсор на JAWS. Ако вашият случай е такъв, можете да ползвате JAWS-курсора, или да натиснете Insert+Control+W, за да разгледате информацията във виртуалния буфер, след което да го затворите с Escape. Това работи за повечето програми, но не за всички, тъй като не всяка програма има лента с менюта, или меню Help (Помощ) и пункт в това меню с текст About (Относно). Така че в такива случаи ще трябва да поразгледате из менютата на програмата (ако въобще тя има такива) и да потърсите нещо подобно на Help или About.

Съавтор: Негослав Събев

събота, 20 октомври 2012 г.

KMPlayer: Четене на субтитрите на филмите със SpeechLab

За да направим така, че синтезаторът SpeechLab да ни чете субтитрите на филмите когато ги гледаме през KMPlayer, трябва да направим следното (предполагайки, че интерфейсът на плейъра е на български):

  1. Отваряме KMPlayer.
  2. Натискаме F2, за да се отвори прозорецът с настройките на плейъра.
  3. Натискаме TAB, докато чуем JAWS да каже “TreeView”.
  4. Със стрелките за нагоре и надолу навигираме в тази дървовидна структура докато не чуем “Обработка на субтитри”.
  5. Ако след “Обработка на субтитри” чуем “closed”, натискаме стрелка надясно, за да разгънем тази иначе свита връзка от дървовидната структура.
  6. След това (или ако чуем “opened”), отиваме със стрелката за надолу до “Езици/Реч”.
  7. С TAB отиваме до табовете (а те са “Общи”, “Разширени” и “Текст в реч”) и със стрелките за наляво и надясно се придвижваме до таба “Текст в реч”.
  8. Пак с TAB отиваме до групата от няколко чекбокса и си избираме кои от тях да чекнем (включим) и кои – не. А самите чекбоксове (общо три на брой) са следните:
    • Четене на субтитрите със диктор – ако това е чекнато (включено), субтитрите ще ни бъдат четени на глас от синтезатора.
    • Четене на съобщенията с диктор – ако това е чекнато (включено), съобщенията на KMPlayer, излизащи на екрана ще ни бъдат прочетени от синтезатора. Пример за такива съобщения са при промяна на силата на звука, при включването и изключването на различни функции, при изпълняването на дадени команди/операции, при превъртане напред/назад във филма (или друг аудио/видео файл) и прочее.
    • Четене на заглавието или името на файла при започване – ако това е чекнато (включено), заглавието на текущия файл ще ни бъде прочетено от синтезатора при стартиране на възпроизвеждането на дадения файл. В повечето случаи, при филмите, ще ни бъде прочетено името на файла. А ако файлът е mp3, ще ни бъде прочетена ID3Tag информацията от файла (ако има такава, разбира се).
  9. С TAB стигаме до един комбобокс (падащ списък), от който си избираме гласа, с който искаме да ни бъдат прочитани чекнатите по-горе неща (включително и субтитрите, разбира се). В нашия случай, за да четем субтитри на български, ще трябва да изберем гласа “Gergana”.
  10. Пак с TAB отиваме до един slider (плъзгач), с чиято помощ задаваме скоростта на четене. При стойност 0% синтезаторът ще чете най-бавно, а при стойност 100% – максимално бързо.
  11. След това с TAB отиваме до друг slider (плъзгач), с който определяме силата на звука на синтезатора. Правилото за процентните стойности е същото, каквото е при плъзгача за скоростта на четенето.
  12. С TAB отиваме до бутона “Затвори” и го активираме с интервалния клавиш, за да запаметим настройките.

Ако сме чекнали първия от групата от три чекбокса, които бяха изброени по-горе, вече би трябвало синтезаторът да чете субтитрите на следващия отворен филм (разбира се, ако той има такива).

ЗАБЕЛЕЖКИ:

  1. Имайте предвид, че за да може синтезаторът да чете субтитрите на филма, те трябва да са заредени и да се показват на екрана. Ако въпреки че са заредени, не се показват, натиснете Alt+X – тази клавишна комбинация показва/скрива субтитрите от екрана.
  2. Трябва също така да знаете, че синтезаторът не може да чете субтитри, които са съставени от картинки, а не от текстови фрази написани под специален синтаксис във файл с разширения .srt, .sub, .txt и други. Пример за субтитри, които са съставени от картинки, а не от реален текст са тези във филмите на DVD (тези, които се продават по магазините или се взимат под наем от видеотеките).

Mozilla Thunderbird: Сортиране и правилно цитиране на писма

Това ръководство описва как да сортираме и как да цитираме писмата в E-mail-клиента Thunderbird така, че нашия отговор да е отгоре, а не отдолу в писмото.

ето какво трябва да направим, за да се появява отговорът на дадено писмо най-отгоре:

  1. Отиваме до името на e-mail акаунта си, който се намира в дървовидната структура вляво на интерфейса на програмата.
  2. Натискаме applications клавиша, за да се появи контекстното меню.
  3. От това меню избираме “Properties”. Появява се прозорецът с настройките за текущия e-mail акаунт и фокусът ни е върху дървовидната структура вляво на прозореца.
  4. Със стрелка надолу отиваме до “Composition \& addressing”.
  5. С няколко натискания на TAB отиваме до една група от контроли. Първата е чекбокс с текст “Automatically quote the original message when replying” и по принцип е чекната и така трябва да остане – тя показва, че автоматично ще се цитира писмото, на което отговаряме. Следващата е комбобокс с маркировка (надпис) “Then”, и след това от този комбобокс трябва да изберем “start my reply above the quote”, а не “start my reply below the quote”, което е избрано по подразбиране.
  6. С TAB отиваме до бутона “OK” и го активираме, за да запаметим настройките и сме готови.
Това би трябвало да свърши работа.

А за показването на непрочетените съобщения най-отгоре в списъка трябва да се направи следното:

  1. Отиваме до папката, която искаме да сортираме така, че непрочетените писма да са най-отгоре.
  2. От лентата с менюта отиваме на View -> Sort by -> Read и натискаме Enter.
  3. Ако все още непрочетените писма са най-отдолу а не най-отгоре, пак отиваме в лентата с менюта View -> Sort by -> Descending и натискаме Enter.

Това би трябвало да премести непрочетените писма най-отгоре.

Другият вариант е да се остави сортирането по дата (date), но вместо избраното по подразбиране ascending, да се избере descending. Единственият недостатък във втория случай е че ако по-назад в списъка има непрочетени писма, те ще си останат там, а няма да се преместят отгоре при останалите непрочетени писма, които са пристигнали последно. Друго важно нещо ако се сортира по дата и искаме най-новите да са най-отгоре, ще се окажем в ситуацията, в която фокусът ни е върху най-новото непрочетено писмо и от него ще започнем да четем, като ще прочетем най-старите непрочетени писма най-накрая. Това ще рече, че има вероятност първо да прочетем отговора на дадено писмо, а после и самото оригинално писмо, което може да е неудобно в някои ситуации.

Windows XP: Възстановяване на системата към по-ранен работещ момент, с помощта на “System Restore”

Ето какво трябва да направим, за да върнем операционната система Windows XP към по-ранен работещ момент, използвайки “System Restore”:

  1. Отваряме менюто “Start” -> All programs -> Accessories -> System Tools -> System Restore и натискаме Enter. Ще се отвори прозорецът “System Restore”.
  2. Отиваме с TAB до радиобутона “Restore my system to a previous state” и натискаме интервалния клавиш, за да го чекнем (изберем). Или за по-бързо натискаме Alt+R и този радиобутон ще бъде избран автоматично.
  3. Отиваме с TAB до бутона "Next" и го активираме с интервалния клавиш. Или за по-бързо натискаме Alt+N.
  4. В следващия зареден екран трябва да отидем до една таблица, която представлява календара с дните от текущия месец. Тъй като “System Restore” в XP е базиран на HTML, можем да навигираме в този прозорец сякаш сме в някоя уеб страница (мисля че всички клавишни команди за навигиране в HTML работят и тук).
  5. Като стигнем до тази таблица, едно от първите неща, които ще чуем е името на текущия месец. Продължаваме да се движим по тази таблица, използвайки стрелките за движение (стрелка надолу).
  6. По принцип датите, на които има налични точки на възстановяване са маркирани с удебелен шрифт. Можем да проверяваме това за всяка дата поотделно, като чуем числото на датата, натиснем Insert+F, и JAWS ще ни каже кой е използваният в случая шрифт и дали той е удебелен. Друг метод за откриване, че на дадената дата има точка на възстановяване е, че (поне при мен) JAWS казва “blank” (или на български “празен”) преди датата, на която има точка на възстановяване.
  7. Като стигнем до дата (JAWS я е прочел като число), на която има точка на възстановяване и искаме да върнем системата си към тази конкретна дата, натискаме интервалния клавиш, за да маркираме (изберем) желаната от нас дата.
  8. След това навигираме до една друга таблица, която ни показва всички точки на възстановяване, които са били направени на избраната от нас дата. Като стигнем до тази таблица, едно от първите неща, които ще чуем е избраната от нас дата като ден, дата (число), месец и година. Малко след това ще е списъкът с наличните точки на възстановяване, състоящи се от точен час (часове, минути, секунди) и името на точката на възстановяване.
  9. Като си изберем желаната от нас конкретна точка на възстановяване, натискаме интервалния клавиш, за да я изберем (маркираме). Ако чрез интервалния клавиш не се получи, можем да преместим JAWS курсора върху тази точка на възстановяване и да натиснем ляв бутон на мишката – резултатът ще е същия – маркиране на желаното от нас.
  10. След това с TAB отиваме до бутона “Next” и го активираме с интервалния клавиш. Или за по-бързо натискаме Alt+N.
  11. Ще се зареди друг прозорец, в който ще е описана избраната от нас точка на възстановяване и ако сме сигурни че точно към нея искаме да върнем системата, пак отиваме до бутона “Next” и го активираме с интервалния клавиш. Или за по-бързо натискаме Alt+N.

След това компютърът ще започне процедура по затваряне на всички програми, прилагане на конкретната точка на възстановяване, а накрая ще се рестартира. След като системата зареди отново, на екрана пак ще се появи прозорецът на “System Restore”. Там ще има линк за преглед на променените (преименуваните) файлове и папки (ако има такива, разбира се). Другото ще е бутон “OK”. Активираме този бутон и след още малко време компютърът ни ще е напълно готов за употреба.

ЗАБЕЛЕЖКИ: Имайте предвид обаче, че в зависимост от проблема, тази процедура по връщането на системата към по-ранен момент може и да не помогне.