Дълга публикация, но се надявам четивото да ви е интересно и полезно.
Ако понякога ви идва вдъхновението да се правите на интернет вариант на капитан Джак Спароу (тоест – да използвате „пиратски“ софтуер), добре си помислете дали ще си струва. Да, може да спестите пари (малко или много – зависи от въпросния софтуер), но дали с компромисите, които ще ви се наложи да направите (а такива ще ви се наложи да направите – повярвайте ми), няма да се окаже, че на практика плащате по-голяма цена (била тя и не парична), отколкото ако просто си платите исканата за лиценза на софтуера сума. Казвам ви го от гледна точка на своя личен опит в това отношение от вече 22 години. Ето и защо мисля така (причините са изброени по реда на появата им в ума ми, а не по приоритет).
- Риска за системата ви и личните ви данни. За да използвате даден платен софтуер без да си плащате за него, трябва да използвате така наречените „кракове“. Нерядко се случва обаче, в тези кракове да има допълнителни скрити злонамерени функции. Тоест – кракът не само позволява да ползвате платения софтуер безплатно, но и без ваше знание изпълнява на заден план неща, които вие не бихте искали той да изпълнява. Това са така наречените „компютърни вируси“. Едно от най-безобидните такива е да ви показва реклами. Друго е да ви изтрие файловете от компютъра. Трето (доста популярно през последните години) е да шифрова (заключи) файловете ви и да ви иска откуп за тяхното отключване от името на създателите на крака. Друго нещо е да получи достъп до личните ви данни (пароли за социални мрежи, е-поща, интернет банкиране, номера на банкови карти, и пр.) и да ги прати на създателите на крака с цел тяхна облага.
- Стабилността на работата на кракнатия софтуер. Понякога се случва, дали умишлено или неволно, кракът да е направен така, че при ползването му кракнатият софтуер да работи по-нестабилно, отколкото би работил ако е легално лицензиран. Тази нестабилна работа може да доведе както до излишни нерви и ядове, така и до повреда на информацията / файловете, генерирани от кракнатия софтуер (когато това е приложимо).
- Невъзможност за обновяване на кракнатия софтуер. Това в повечето случаи е така – кракът е за дадена версия на софтуера и не работи за бъдещи версии. Това означава, че ако обновите софтуера, кракът ще спре да работи.
- Липса на достъп до част от функционалността на софтуера. Случва се, част от функционалността на софтуера да не може да се „кракне“ и до нея няма достъп, когато софтуерът е кракнат. Това най-често се отнася до функции и услуги, изискващи достъп до интернет ресурси (напр. онлайн / мултиплейър режим за видеоигрите).
- Невинаги има кракове за най-новите версии на даден софтуер. По една или друга причина, невинаги се появяват кракове за най-новите версии на даден софтуер. Когато евентуално се появят, може да е с голямо закъснение. Това е свързано с точка №3 по-горе – обикновено старите кракове не работят за новите версии. А понякога обновяването до по-новата версия на даден софтуер не е само глезотия, а и необходимост (напр. програма за теглене на файлове от интернет (download manager) трябва винаги да е съвместима с най-новите версии на браузърите, особено в днешно време, когато браузърите се обновяват сами автоматично, без питане и опция за отказ на обновяването).
- Търсенето на кракове отнема време, нерви и ядове и може да доведе до още главоболия. Ако човек не знае къде из интернета да търси за кракове, може да се лута с часове (че дори и дни) да търси крак за даден софтуер и пак да не го намери. Отделен е въпросът, че някои от сайтовете разпространяващи кракове сами по себе си носят риск от заразяване с компютърни вируси, за каквито споменах в точка №1.
- Краковете невинаги работят. Понякога кракът не сработва още в началото, а в други случаи – след определено време спира да работи. Най-често причината за това е системата за защита против кракване, вградена във въпросния софтуерр.
- Липса на поддръжка за въпросния софтуер. То е ясно – като ползваш даден платен софтуер без да си си платил за него (кракнал си го), няма как да претендираш за техническа поддръжка за него.
- Със закупуването на лиценз за даден софтуер, ние подкрепяме неговия разработчик да продължава да го развива. Попадал съм на не един и два случая, в които даден софтуер е спрян от разработка поради липса на финансиране.
- Проблемът с качеството при цифровото съдържание. Добавям тази точка, макар да не е напълно свързана с темата за пиратския софтуер, защото като цяло е свързана с пиратството и също е важна. От личен опит знам, че не може да се гарантира качеството на цифровото съдържание, изтеглено нелегално от интернет. Говоря за неща като филми, музика, електронни книги, и прочее. Обобщено казано – каквото има качено в интернет като качество, с това ще трябва да се примири човек, ако не му се плаща. Ако човек държи на качеството, се обръща към легалните платени услуги за филми, музика, електронни книги и подобните им.
Може да има и други неща, но за тези се сещам към момента.
И за да не съм голословен, ще ви дам няколко примера от личния си опит:
- В началото на 2002 г. си закупих игровата конзола SONY PlayStation 1. Тъй като цените на оригиналните компактдискове с игри бяха от 30 до 60 лв., а инвалидната ми пенсия беше около 90 лв., се налагаше да разчитам на „пиратски“ компактдискове (един такъв струваше 9 лв.). И макар като цяло игрите да вървяха приемливо добре, имаше и проблеми. Единият беше, че част от данните (особено тези записани във външния край на компактдиска) в някои случаи се четяха трудно (предполагам, заради записване на диска на по-висока скорост от препоръчителната такава). Друг проблем (той може и да е свързан с първия) беше в това, че поради затруднения в четенето на компактдиска, игровата конзола се натоварваше и загряваше, което особено през летните месеци не беше добре. Всичко това на моменти водеше до необичайно поведение на дадената игра и дори до нейното „забиване“.
- След като няколко години по-късно се сдобих с компютър, редовно търсех кракове за интересен и полезен софтуер. Това е водело неведнъж до заразяване на компютъра ми с вируси. Особено гаден беше един от тях, който през 2007 г. ми изтри всички данни от твърдия диск на компютъра. Добре, че имах архивирани поне част от нещата си на външен носител, та загубата не беше пълна. Слава Богу, на вирус, който да заключва данните ми и да ми иска откуп за тяхното отключване не съм попадал (дано и не попадам). Но от инцидента през 2007 г. си взех поука за две неща: едно, че редовно си архивирам на външен носител важните неща и друго, че вече съм по-предпазлив с търсенето на кракове за софтуер. Старая се да избягвам кракнатия софтуер (ако антивирусната програма засече нещо в него – със сигурност). Ако го сметна за полезен и няма открити вируси в него, може и да го ползвам, особено ако цената му е висока. Ако мога да си го позволя и си струва, може и да си го купя. Ако не мога – или намирам безплатна алтернатива, или не ползвам въпросния софтуер. А ако антивирусната програма засече вирус във крака, направо го изтривам от компютъра си, щото както казва онази мъдрост – „Парен каша духа“.
- Използвам един файлов мениджър, наречен „SpeedCommander“. Първоначално го ползвах с кракове. Но в даден момент стана по-трудно да се намерят такива. Освен това, в намерените такива антивирусната програма започна да открива вируси. Тогава останах с една по-стара версия с работещ безопасен крак, докато не ми се отдаде финансовата възможност да си закупя лиценз за него. Софтуерът не е евтин и за всяка нова негова основна версия се доплаща 50% от основната цена, но софтуерът е добър и си заслужава парите. Отделно от това, разработчикът му взе предвид докладваните от мен проблеми с достъпността и ги отстрани.
- Използвам една програма за теглене на файлове от интернет, наречена „Internet Download Manager“. Използвам я, защото по мои наблюдения, с нея при теглене се постигат по-добри скорости, отколкото с вградените в браузърите мениджъри за изтегляния, а и поддържа изтегляне на видеоклипове от голямо количество уеб сайтове. И нея по едно време я ползвах с кракове, но в даден момент краковете спираха да работят. Тогава си направих сметката и реших да си закупя лиценз. Това стана преди 7 години и ми струва малко над 40 лв., но с този лиценз си карам и до ден днешен и не ми се е налагало да се тревожа дали за следващата версия ще има крак и дали ако има, ще работи адекватно. За потребителите на екранни четци тук дебело ще подчертая, че доколкото ми е известно, функцията за теглене на видеоклипове не е достъпна за работа с екранен четец, тъй че не ме питайте за подробности по въпроса.
- Закупил съм си лиценз и за няколко програми за Android. Така знам, че като се появи нова версия, аз ще бъда обновен до нея, вместо да ми се налага да търся нейна кракната версия по разни сайтове (а и не е гаранция, че ще намеря такава).
- Пресен случай от 2025 г. Търсех кракната версия на видеоиграта „Forza Motorsport“ издадена през 2023 г. Видеоиграта е автомобилен състезателен симулатор. Исках да я изпробвам, защото знам, че има вградена доста добра достъпност, която позволява дори на хора със зрителни увреждания да я играят. Надявах се, че ще има някаква пробна версия, но уви – няма такава. А не ми се искаше да я закупувам, без да съм я изпробвал преди това. Лицензът й струва 70 евро (понякога намаляват цената с 50% и тогава струва 35 евро), но дори с намалена цена, не са си малко пари. Та, намерих две дистрибуции (инсталационна и преносима), кракнати от една доста популярна кракерска група – Razer1911. Свалих първо преносимата за по-лесно. Тя идва направо със заместени оригиналните файлове с кракнатите такива. Като я стартирах обаче, вграденият екранен четец хем беше включен, хем не работеше. Мислех си, че може да е от настройките за регион и език на системата (при мен са на български), макар че като ги промених на английски, проблемът не се оправи. След това свалих инсталационната версия. При нея замяната на оригиналните файлове с кракнатите такива се прави от потребителя след инсталирането на играта. След като я инсталирах, реших да опитам да я стартирам без да замествам оригиналните файлове с кракнатите такива. След като я стартирах, играта поработи за малко, колкото да ме извести, че се опитва да се свърже със сървърите на играта и след това се затвори / срина. Но този кратък момент на работа беше достатъчен, за да разбера, че проблемът с неработещия екранен четец е заради крака – с оригиналните файлове той тръгна и прочете въпросното съобщение за свързване със сървъра. Та, ето – кракът се оказва причината, вграденият в играта екранен четец да не работи. Защо се случва така – и идея си нямам, но е доказан факт. След това се опитах да изтегля друга кракната дистрибуция на играта, може би направена от друга кракерска група. Теглих я от един торент тракер, но за съжаление така и не се намериха хора, от които да я изтегля (сиидъри) и така и не успях да я изтегля. Тъй като играта беше качена там през 2023 г., нищо чудно, че две години по-късно вече нямаше сиидъри за нея. И в край на сметка се реших и си закупих въпросната игра и не съжалявам за покупката си – играта е страхотна.
- По отношение на филмите, музиката и електронните книги. Преди години, когато доста по-често теглих музика от интернет, нерядко попадах на аудио файлове с лошо качество (някои от тях дори бяха записи от популярната по онова време аналогова телевизия). С филмите беше същата работа – видео файлове с ниска разделителна способност, или липса на български дублаж (въпреки че в оригинал има такъв), субтитри преведени от непрофесионалисти, а понякога – и всичките тези неща накуп. С електронните книги е подобна ситуацията – случва се да попадам на е-книги с лош резултат от разпознаването на текста посредством OCR (оптично разпознаване на символи, което обикновено се прави от хартиения носител на книгата), любителски превод (или още по-лошото – машинен превод) и така нататък. Нерядко се случва и това, че четените от мен книги просто или въобще изобщо не излизат на българския пазар, или излизат със закъснение. Затова, поне що се отнася до е-книгите вече нерядко разчитам повече на услуги като Storytel – да, платени са, но поне там се гарантира качеството и ги има новите книги.
Може да има и други примери, но за тези се сещам към момента.
Та, така за „пиратството“ и софтуера. Личен съвет: ако ви трябва даден платен софтуер и можете финансово да си го позволите – купете си го, вместо да го краквате – ще си спестите куп нерви, ядове и главоболия.
