Skype: Нов механизъм за прехвърляне на файлове

От известно време насам аз и мои познати забелязахме проблем при прехвърлянето на файлове в Skype. Проблемът се състоеше в следното. Едната страна изпраща файл, но другата не получава дори известие за изпратения файл, пък какво останало за самия файл.

Мислех че е проблем, докато не открих следната статия в помощния център на Skype (на английски е и към момента няма български превод).

Та, явно ще се окаже, че от Skype са въвели нов метод за прехвърляне на файлове. Старият беше чрез директна (или почти директна) връзка между двете страни (изпращащата и получаващата). При нея прехвърлянето става „на живо“, което ще рече че прехвърлянето започва веднага щом получателя потвърди прехвърлянето, а известието за това прехвърляне се получава веднага щом изпращащата страна изпълни стъпките за пращане на файла от своя страна. При нея плюс е че прехвърлянето става на момента, но това е единствения плюс, поне по мое мнение. В последните седмици обаче, от Skype явно са започнали да въвеждат друг метод за прехвърляне на файлове. При него:

1. Изпращащата страна изпраща файла
2. Той се качва за временно съхранение (ако не греша - 30 дни) на някой от сървърите на Skype
3. Когато това стане, получаващата страна получава известие за изпратен файл и може да го изтегли/запази на компютъра си

Плюсовете тук са:

• Получаващата страна ще изтегли файла с интернет скоростта с която може да тегли/сваля (определена от интернет доставчика й), а не да разчита на добра скорост на изпращане/качване от изпращащата страна
• Докато файла се качва, процедурата по изпращането може да се прекрати, като се задейства препратката с етикет „Отказ“ в записа (съобщението) в чата за качващия се файл
• Скоростта на изтегляне на файла няма да спадне, дори няколко човека едновременно да изтеглят изпратения до тях файл
• Не е необходимо изпращащата и получаващата страна да са на линия в Skype по едно и също време, за да се осъществи прехвърлянето - изпращащата страна го изпраща/качва в удобно за нея време, а получаващата страна го получава/изтегля в удобно за нея време

Минусите тук са:

• Прехвърлянето не става на момента
• Прехвърлянето чисто практически може да отнеме повече време, тъй като първо изпращащата страна трябва да качи файла, а чак след това получаващата страна да го свали
• Ако правилно съм разбрал от материала от препратката по-горе, сега има наложено ограничение за изпращаните файлове от 300 мегабайта

Въпреки това обаче, според мен плюсовете на този метод надделяват над минусите, но това е само мое мнение. Аз лично одобрявам факта, че отпада необходимостта изпращащата и получаващата страна да са на линия в Skype по едно и също време, за да се осъществи прехвърлянето.

В материала от препратката по-горе се казва, че ако желаете да споделяте по-големи файлове, е добре да използвате услуга като OneDrive. Разбира се, не е задължително да използвате точно OneDrive, както препоръчват от Microsoft - може DropBox, Google Диск, или друга подобна услуга.

Знам обаче, че доста хора в общността на Skype ще останат недоволни от тези промени свързани с прехвърлянето на файлове и от Skype/Microsoft може и да се откажат от поне част от тези промени.

Пояснение 1: Поне когато последно прехвърлях файлове в Skype чрез новия метод, нямаше достъпна индикация за напредъка на качването на файла, което не е добре. Зрящите виждат една кръгообразна лента за напредъка на качването на файла, но за ползвателите на екранни четци тя не е представена по достъпен начин. Дано това го оправят скоро, ако вече не е оправено - не съм го пробвал в Skype 7.25.0.106.

Пояснение 2: При Skype 7.25.0.106, когато файла се качва, за него пише състояние „недоставено“ в чата, което ни помага да разберем дали файла се е качил вече или още не е. Освен това, когато файла се качи, записът (съобщението) в чата за неговото прехвърляне се премества от текущата си позиция на най-предна такава (най-долу в списъка с чат съобщения).

Въпрос: Когато получа файл ми пише нещо от рода на „За да изтеглите споделения файл“ последвано от препратка за изтегляне на файла. Защо получавам такова съобщение, вместо стандартното съобщение за приемане на прехвърляне на файл по Skype?

Отговор: Това съобщение с препратката вместо съобщението за получаване на файл се извежда когато се ползва стара версия на Skype. Или може би когато изпращащата страна е с нова версия на Skype, а получаващата - със стара. За да се осъществи успешно прехвърляне на файл, е желателно и двете страни да ползват Skype 7.24 или по-нова. Можете да пробвате и с по-стари версии на Skype (но и двете страни трябва да са с такава по-стара версия, но не знам колко стара). Но не е сигурно че ще сработи. А в бъдеще най-вероятно ще откаже да сработва въобще изобщо и задължително ще се изисква нова версия на Skype, за да се осъществяват прехвърляния на файлове. Така че, съветът ми е да надстроите до най-новата версия на Skype. Това можете да направите от меню „Помощ“ на Skype, като от него задействате командата „Проверка за обновяване“. Или алтернативно, като изтеглите пълния инсталационен пакет за най-новата версия на Skype, от следната препратка:
http://www.skype.com/go/getskype-full

Това е засега от мен по темата.

Пожелавам ви приятна работа със Skype!

Windows 10: Създаване на пряк път на работния плот за елемент от раздела „Всички приложения“ в менюто „Старт“

Наскоро в пощенския списък „Без мишка“ бе поставен въпросът как може да се създаде пряк път на работния плот за елемент от раздела „Всички приложения“ от менюто „Старт“ под Windows 10. Начина е сходен с този под Windows 7, но малко по-различен. Ето го:

1. Извикваме менюто „Старт“. Фокусът попада в полето за търсене.
2. Натискаме веднъж стрелка нагоре, за да отидем до списъка с етикет „Всички приложения“. Това е мястото, където са разположени преките пътища за стартиране на инсталираните в компютъра приложения.
3. Със стрелките за нагоре и надолу обхождаме този списък, докато не намерим елемента, за който искаме да създадем пряк път върху работния плот. Ако елементът се намира в папка, заставаме върху нея и натискаме ENTER, за да я разгънем. Елементите от папката излизат под името на разгънатата папка. Свиването на папката става пак с натискане на ENTER върху нея.
4. Когато намерим желаният от нас елемент, извикваме контекстното меню за него.
5. В контекстното меню намираме и задействаме с ENTER командата „Още“. Тя отваря подменю.
6. В това подменю, намираме и задействаме командата „Отвори местоположението на файла“. Отваря се папката в менюто „Старт“, в която се намира въпросният елемент и той е избран (маркиран).
7. Уверяваме се че желаният от нас елемент е маркиран. Тук има два начина на действие Можем:
• Или да копираме елемента от тук и да го поставим на работния плот.
• Или да извикаме контекстното меню за елемента и от него да задействаме командата Изпрати до -> Работен плот (създай пряк път).

Готово! Вече имаме създаден пряк път на работния плот за желания от нас елемент и можем, ако желаем, да го преименуваме.

Забележка: Елементите, намиращи се в раздела „Всички приложения“ на менюто „Старт“ и които служат за стартиране на приложения, всъщност сами по себе си са преки пътища. Затова е възможно просто да копираме всеки един от тях по указаната по-горе процедура от менюто „Старт“ на работния плот, вместо да използваме командата Изпрати до -> Работен плот (създай пряк път).

Пожелавам ви приятна работа с Windows 10!

WebVisum: Инсталиране на подписаната версия на добавката

ВАЖНО! Към момента (15 октомври 2016 г.), от няколко дни насам, аз и мои познати забелязахме, че добавката WebVisum версия 0.9.5 от сайта за добавки на Firefox не работи коректно. Добавката извежда следното съобщение за грешка: "WebVisum: Server Connection Error" и не функционира. За да се оправи проблема, трябва да се премахне тази версия (0.9.5) и да се върне предишната подписана (0.9.2) от James Scholes. Тя може да бъде изтеглена от тук. Инструкциите за инсталирането на всяка една от версиите са по-долу.

От няколко версии на Firefox насам, браузърът по подразбиране изисква всяка една от инсталираните в него добавки да бъдат подписани (което, ако не греша, означава и одобрени от екипа на Mozilla). Аз лично подкрепям тази тяхна практика, защото това ще гарантира надеждността на инсталираните в браузъра добавки. Но от това пострада една полезна за хората със зрителни увреждания добавка за Firefox, а именно - WebVisum. А пострада, защото тя от доста време насам не се развива и не бе подписана. Имаше заобиколни решения, като например да се ползва по-стара версия на Firefox или да се изключи една опция в скритите настройки за защита на Firefox. Да, но второто решение май не може да се прилага от версия 44 и по-нови на браузъра, защото въпросната скрита опция просто бе премахната от конфигуратора на скритите настройки във Firefox.

Ситуацията обаче се промени. Добавката WebVisum вече я има и в официалния портал за добавки на Firefox. Естествено, всички добавки в този портал (включително и WebVisum) са подписани и ще работят и в новите версии на браузъра, без за целта да е необходимо да се правят каквито и да е бърникания из скритите настройки на Firefox. За да се сдобиете и вие с тази подписана версия на WebVisum и да я ползвате във вашето копие на браузъра Firefox, трябва да направите следното:

Ако се инсталира версия 0.9.2 от James Scholes, се следват следните стъпки:

1. Изтегля се добавката от тук.
2. Отваря се Firefox. Ако има вече инсталирана по-стара версия на WebVisum, се следва стъпка №3. Ако не - минава се направо на стъпка №6.
3. От меню „Инструменти“ се избира „Добавки“ (или просто се натиска Control+Shift+A от прозореца на Firefox).
4. В отворилия се раздел (подпрозорец) със заглавие „Управление на добавки“ с клавиша TAB се отива до списъка с инсталираните добавки. Той е втория подред списък в този екран, намиращ се в TAB подредбата след полето за търсене на добавки.
5. От списъка се избира текущо инсталираната версия на WebVisum и от контекстното й меню се задейства командата „Премахване“. Браузърът може да изведе подкана за рестартирането си, за да завърши премахването на добавката. С клавиша TAB се намира бутона за рестартиране и се задейства. Браузърът се рестартира (презарежда).
6. От меню „Файл“ се избира „Отваряне на файл“.
7. В прозореца със заглавие „Отваряне на файл“ се навигира до изтегления от стъпка №1 файл с име „webvisum-0.9.2-fx.xpi“ и се отваря с ENTER.
8. Firefox ще изведе известие че има заявка за инсталиране на добавка. Натиска се клавишната комбинация Alt+И, за да се задейства бутона за инсталиране.
9. Следващото известие от Firefox е за нуждата от рестартиране на браузъра, за да се завърши инсталирането. За целта се натиска Alt+Р, веднъж TAB и след това ENTER. А може и просто да се затвори браузъра с Alt+F4 и пак да се отвори (например от прекия му път на работния плот).
10. Ако не е имало предходно инсталирана версия на WebVisum в браузъра, най-вероятно ще се наложи вписване в WebVisum чрез въвеждане на потребителско име и парола (които всеки потребител на WebVisum е получил при своята регистрация за ползване на услугата). В прозореца за вписване има опция за запомняне на данните и автоматично вписване за в бъдеще - може да се включи по желание на потребителя.

Ако се инсталира версията от сайта за добавки на Firefox, се следват следните стъпки:

1. Отваря се Firefox. Ако има вече инсталирана по-стара версия на WebVisum, се следва стъпка №2. Ако не - минава се направо на стъпка №5.
2. От меню „Инструменти“ се избира „Добавки“ (или просто се натиска Control+Shift+A от прозореца на Firefox).
3. В отворилия се раздел (подпрозорец) със заглавие „Управление на добавки“ с клавиша TAB се отива до списъка с инсталираните добавки. Той е втория подред списък в този екран, намиращ се в TAB подредбата след полето за търсене на добавки.
4. От списъка се избира текущо инсталираната версия на WebVisum и от контекстното й меню се задейства командата „Премахване“. Браузърът може да изведе подкана за рестартирането си, за да завърши премахването на добавката. С клавиша TAB се намира бутона за рестартиране и се задейства. Браузърът се рестартира (презарежда).
5. Като се използва за целта браузъра Firefox, се отива на следния уеб адрес:
   Официална страница на добавката WebVisum в портала за добавки на браузъра Firefox.
6. Там, се намира и задейства връзката с етикет „Добавяне към Firefox“.
7. Firefox ще изведе известие че има заявка за инсталиране на добавка. Натиска се клавишната комбинация Alt+И, за да се задейства бутона за инсталиране.
8. Следващото известие от Firefox е за нуждата от рестартиране на браузъра, за да се завърши инсталирането. За целта се натиска Alt+Р, веднъж TAB и след това ENTER. А може и просто да се затвори браузъра с Alt+F4 и пак да се отвори (например от прекия му път на работния плот).
9. Ако не е имало предходно инсталирана версия на WebVisum в браузъра, най-вероятно ще се наложи вписване в WebVisum чрез въвеждане на потребителско име и парола (които всеки потребител на WebVisum е получил при своята регистрация за ползване на услугата). В прозореца за вписване има опция за запомняне на данните и автоматично вписване за в бъдеще - може да се включи по желание на потребителя.

Това е. Вече разполагате с подписан и работещ WebVisum. Това съвсем не означава обаче, че сте напълно защитени от тези досади, наречени „кодове в картинки“. Някои от тях се съмнявам че дори WebVisum ще може да ги реши. Наскоро попаднах на една такава, мисля от Google. Първо трябваше да сложа отметка в полето „Не съм робот“, но това което се появи след това направо ме смая: появи се код в картинка, който съдържаше няколко картинки и от мен се очакваше да отбележа тези, на които е изобразен жилищен блок. А стига бе! Ама вие сериозно ли!? Е, успях да се справя с помощта на остатъчното си зрение (макар че малко се затрудних с някои от картинките), но не е в това въпроса - не ми харесва тая работа с тия шантави кодове в картинки, и то никак. Още по-лошото е, че ако правилно съм разбрал, това идва от Google. Браво бе, Google - няма що!

Забележки

1. Ако все още нямате регистрация във WebVisum, ето тук е обяснено как можете да си направите такава:
   Mozilla Firefox: Какво е WebVisum
2. А тук е обяснено как можем да изпратим на някого покана за регистрация в WebVisum:
   WebVisum: Как да изпратим покана за регистрация

Мобилни: Как да прехвърлим контактите си от Android към Symbian

Наскоро ме попитаха как може да се прехвърлят контактите от указателя ни в Android към този в Symbian. Прехвърлянето им от Symbian към Android е лесно - експортират се от приложението за контакти в Symbian в отделни .vcf файлове, които след това се прехвърлят на телефона с Android и от приложението за контакти там се импортират, обикновено без проблеми. Оказа се обаче, че прехвърлянето им от Android към Symbian не е чак толкова лесно - Android експортира всички контакти в един общ .vcf файл, след импортирането на който в Symbian се вижда само един (най-вероятно - първия) контакт от списъка, а не всички, както би трябвало. Това явно е някаква несъвместимост, и то - доста неприятна за потребителите такава. Един от начините да се преодолее този проблем, е общият файл с контактите от Android да бъде разцепен на отделни за всеки контакт .vcf файлове. За целта ще са необходими двата телефона (този със Symbian и този с Android, компютър с операционна система Windows и метод за връзка между всеки един от телефоните от една страна и компютъра от друга (например Bluetooth или USB). Трябва да се направи следното:

1. Експортират се контактите от телефона с Android в един общ .vcf файл. За повече информация относно как се извършва тази процедура, може да се направи справка с помощната документация на въпросния телефон с операционна система Android.
2. Общият .vcf файл се прехвърля на компютъра.
3. На компютъра се изтегля приложението „NBU Explorer“ от официалния му сайт.
4. Приложението е преносимо (не се нуждае от инсталиране), тъй че просто се разархивира в отделна папка и се стартира от файла „NbuExplorer.exe“.
5. В главния прозорец на приложението, се отива на меню File -> Open.
6. В новопоявилия се прозорец „Отваряне“, се отива на падащия списък с етикет „Файлове от тип“ и от него се избира „All files (bruteforce scan)“ (вместо избраното по подразбиране „Nokia backup files“).
7. Пак в прозореца „Отваряне“, се навигира до общия .vcf файл с контактите и се отваря с ENTER.
8. После с клавиша TAB се отива до дървовидната структура вляво в прозореца на „NBU Explorer“.
9. В тази контрола би трябвало да има само един елемент с име „Contacts“ - избира (маркира) се с клавишите за стрелките.
10. Извиква се контекстното меню за този елемент и от него се задейства командата „Export“.
11. В новопоявилия се прозорец със заглавие „Преглед за папка“ се избира папката, в която да се запишат разцепените за всеки контакт поотделно .vcf файлове. Забележка: Добре е за целта да се избере празна папка, за да не се смесят .vcf файловете за контактите с други файлове и папки, намиращи се в посочената папка.
12. След натискането на ENTER върху избраната папка, процесът по експортирането ще започне. Напредъкът по операцията може да се следи в лентата на състоянието на „NBU Explorer“, намираща се в долния край на прозореца на програмата. Обикновено процесът отнема няколко секунди, но зависи от броя на контактите.
13. След това експортираните отделни .vcf файлове се прехвърлят на телефона със Symbian, за препоръчване в директорията Other -> Contacts или във вътрешната памет на телефона, или в SD картата. Ако директорията не съществува, се създава.
14. След това, от приложението за контакти на телефона със Symbian се импортират контактите. За повече информация относно как се извършва тази процедура, можете да направите справка с помощната документация на вашия телефон с операционна система Symbian.

Windows: Получаване и споделяне на информация за системата ни

Нерядко при работата ни с компютър ни се е налагало да правим справка за базова информация за нашата компютърна конфигурация, както и да я споделим с някого или да искаме от някого такава информация за неговата машина. В следващите стъпки ще предложа на вашето внимание един лесен и достъпен метод за извличане на базова информация за машината ни, и при това – без нуждата от допълнителен софтуер – само с вграден за целта инструмент в операционната система Windows. Става въпрос за инструмента „Информация за системата“, който е наличен със сигурност в Windows 7, Windows 8.1 и Windows 10, а може би и в Windows Vista и Windows XP, но последното не е проверено. И така – да започваме.

За да извлечем базова, но в някои случаи – полезна – информация за системата си, правим следното:

1. Отваряме менюто „Старт“.
2. В полето му за търсене въвеждаме „Информация за системата“, без кавичките. Може и да не въвеждаме целия низ – операционната система умее да търси и по частично въведени низове.
3. След това със стрелките за нагоре и надолу намираме в списъка с резултати „Информация за системата“ и го отваряме с ENTER.
4. Алтернативно, при Windows 8.1 и по-нови, този инструмент се намира в Контролен панел -> Административни инструменти.
5. Отваря се прозореца на „Информация за системата“. Попадаме в един дървовиден списък и е избран елементът от нулево ниво „Резюме на системата“ – точно този раздел ни трябва.
6. Натискаме веднъж табулатора (TAB). Фокуса попада в списък, който NVDA разпознава под името „List1“.
7. Със стрелките за нагоре и надолу обхождаме и преглеждаме елементите, съдържащи информацията за нашата система.
8. Маркираме елементите съдържащи желаната от нас информация по начина, по който маркираме елементи във файловия мениджър „Windows Explorer“ (със стрелките за нагоре и надолу и клавишите SHIFT или CONTROL).
9. Натискаме CONTROL+C, за да копираме в клипборда информацията от маркираните в предходната стъпка елементи.
10. След това можем да поставим маркираната в стъпка 6 и копираната след това в стъпка 7 информация в желано от нас текстово поле (текстов редактор, дискусия/чат в Скайп, е-писмо, и др.).

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. От списъците в прозореца на „Информация за системата“ можем да копираме всяка налична там информация, като маркираме по описания в стъпка 6 метод желаните от нас елементи с информация.
2. От списъците в прозореца на „Информация за системата“ можем да маркираме всички елементи с информация в даден списък по същия начин, както маркираме елементи във файловия мениджър „Windows Explorer“, включително и с клавишната комбинация CONTROL+A, с която се маркират всички елементи наведнъж.
3. Ако компютърът е настолен и не е марков (напр. Lenovo, ACER, ASUS, DELL, HP и др.), а е асемблиран, полетата „Производител на системата“ и „Модел на системата“ най-вероятно ще указват не марката и модела на машината, а марката и модела на дънната платка.

Realtek HD Audio Manager: Включване на опцията за запитване за типа на включеното от нас устройство в аудио жака на компютъра

Описаният по-долу проблем засяга компютрите, които имат вграден микрофон. Звуковите карти на Realtek имат една опция всеки път като включим устройство в жака за слушалки/микрофон, да ни пита да посочваме какво сме включили в жака. Ако тази опция е изключена, има вероятност системата да се опита да открие типа на устройството сама (без наша намеса). Това обаче в нерядък брой случаи не сработва. В тези случаи, дори да включим слушалки без микрофон, системата, погрешно преценявайки че слушалките разполагат с микрофон, заглушава вградения в компютъра микрофон, оставяйки ни без никакъв действащ микрофон.

След малко експериментиране върху една машина с комбиниран жак за слушалки и микрофон и два чифта слушалки (такива с микрофон и такива без), успях да намеря решение на проблема. Решението може да се определи и като временно/заобиколно, но поне на два компютъра досега сработи. Ако посочим на звуковата карта че сме включили само слушалки (headphones), а не слушалки с микрофон (headset), вградения микрофон остава да работи. Та, за да решим проблема, правим следното:

1. Отваряме Контролния панел в Windows.
2. Намираме „Realtek HD Audio Manager“ (познат още и като „HD Audio Manager“) и го отваряме с ENTER.
3. С табулатора (TAB) намираме бутона с етикет „Connector Settings“ и го задействаме с клавиша за интервал.
4. В появилия се прозорец с табулатора намираме опцията „Enable auto popup dialog, when device has been plugged in“ и ако няма отметка, слагаме такава с клавиша за интервал.
5. След това задействаме бутоните „OK“ в този прозорец и в основния на „Realtek HD Audio Manager“.
6. Затваряме Контролния панел, ако все още е отворен, и сме готови.

При следващото включване на слушалки в комбинирания аудио жак, „Realtek HD Audio Manager“ ще ни попита какво включваме, чрез изскочил за целта диалогов прозорец. Там от списъка си избираме включеното от нас устройство. Ако сме включили слушалки без микрофон, избираме „Headphones“ и тогава вграденият микрофон няма да бъде заглушен. Ако сме включили слушалки с микрофон, избираме „Headset“ и тогава вграденият микрофон ще бъде заглушен и действащ ще остане само този на слушалките.

Между другото, тия дни прочетох, и лично го проверих, че буксите на слушалките без и на слушалките с микрофон се различават. При тези без микрофон има само три сегмента, а на тези с микрофон сегментите са четири. Това само по себе си би трябвало да е достатъчно комбинираните аудио жакове на устройствата и наличния в тях хардуер и софтуер да разпознават коректно кои слушалки имат микрофон и кои нямат. Това обаче е само на теория. На практика, поне при звуковите карти на Realtek, явно го има гореописания проблем и системата не може правилно да разпознае включените в нея слушалки дали имат микрофон или не. Защото пробвах на един преносим компютър със звуков чип на INTEL и там нямаше такъв проблем – системата си разпозна коректно и двата типа слушалки.

Иначе, за съжаление, масово срещано явление в днешно време е в преносимите компютри да се използва комбиниран жак за слушалки и микрофон, вместо два отделни жака за двете устройства. И въпроса не опира нито до цена, нито до липса на пространство за двата жака, поне според мен. Направо не знам какво ги прихвана производителите напоследък с тия комбинирани жакове за слушалки и микрофон, та така масово ги използват в преносимите си компютри. Вярно, при по-малките модели преносими компютри е удачно – пести се място. Но при по-големите според мен е просто безсмислено.

Най-подходящо решение в такива случаи са слушалките с микрофон с комбиниран жак. Такива са тези, обикновено идващи в комплект с мобилните телефони – те би трябвало да сработят. Но микрофоните в тези слушалки в повечето случаи са с по-лошо качество от вградените в преносимите компютри микрофони. А в нерядък брой случаи няма как да укажем на системата да използва вградения микрофон, въпреки включения външен такъв, просто поради причината че включените слушалки (независимо дали са с микрофон или без) не биват засичани от звуковата карта и от там – от операционната система – като отделни устройства – те просто заменят вградените звукови устройства и това е. Така се появява още един недостатък – не може да се задават отделни настройки за вградените говорители и микрофон от една страна, и за слушалките и външния микрофон от друга (а това понякога би било от полза).

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. В прозореца който изскача при включване на букса в аудио жака и ни пита какво устройство сме включили, не обръщайте внимание на това, че екранните четци докладват всеки избран от нас елемент като отметнат – това е нормално – просто дизайна на този прозорец е такъв – хем е списък за единичен избор, хем всеки от елементите в него има поле за отметка за множествен избор, въпреки че във всеки даден момент може да се избере само по едно устройство (поне доколкото съм запознат).
2. В прозореца който изскача при включване на букса в аудио жака и ни пита какво устройство сме включили, има една опция с етикет „Remember my selection and not show this dialogue next time“. Ако се включи, „Realtek HD Audio Manager“ ще запомни направения в дадения момент от нас избор за тип устройство и следващия път няма да ни пита, предполагайки че пак включваме същия тип устройство. Това е вероятно пак да доведе до описания по-горе проблем и процедурата за решаването му ще трябва да се приложи повторно.

JAWS: Създаване на нов гласов профил и задаването му като основен или за конкретно приложение

В това ръководство ще ви опиша как да си създадете нов гласов профил за екранния четец JAWS for Windows и как да го зададете да се използва като основен такъв или за конкретно приложение. И така - започваме.

1. Натискаме INSERT+J, за да извикаме менюто на JAWS.
2. От менюто избираме Language -> Voice Profiles -> Create new. Отваря се диалоговия прозорец Voice Adjustment.
3. От първия падащ списък в него (с етикет Profile Name) избираме профила, на базата на който искаме да създадем профила с желаните от нас настройки. По подразбиране имаме няколко готови профила: за синтезатора Eloquence, за 32-битовия вариант на синтезаторите по стандарта SAPI5 (с етикет SAPI 5X) и ако сме на 64-битова операционна система - профил с етикет SAPI 5X 64, за синтезаторите по стандарта SAPI5, които поддържат 64-битовата архитектура. Тъй като не всички речеви синтезатори по стандарта SAPI5 поддържат 64-битовата архитектура (в това число SpeechLab), дори и JAWS за 64-битова архитектура поддържа синтезатори поддържащи само 32-битовата архитектура. Трябва да изберем профила, в който е включен и гласа, на базата на който ще правим настройките. За SpeechLab (гласа Гергана), това е SAPI 5X.
4. От падащия списък с етикет Synthesizer Language, си избираме езика, на който говори гласа, за който искаме да създадем профил. За гласа Гергана, това е Български - България. За по-сигурно, е желателно да зададем избрания език като основен (primary), като задействаме бутона с етикет Set Language as Primary.
5. В групата от настройки с етикет Voice, имаме няколко контроли:
• Падащ списък с етикет Adjust, от който си избираме за кой контекст на гласа ще правим промените:
• За всички - избираме All Contexts.
• За PC курсора - избираме PC Cursor Voice.
• За JAWS курсора - избираме JAWS Cursor Voice.
• За гласа за клавиатурата - избираме Keyboard Voice.
• За гласа за упътванията и съобщенията - избираме Tutor and Message Voice.
• Падащ списък с етикет Person, от който си избираме гласа, който искаме да използваме за дадения контекст от гореизброените.
• Плъзгач с етикет Rate, чрез който си задаваме скоростта за избрания глас за избрания контекст.
• Падащ списък с етикет Punctuation, чрез който задаваме нивото на пунктуацията за избрания глас за избрания контекст. Тук стойностите са:
• None - не се изговаря никаква пунктуация.
• Some - изговаря се малка част от пунктуацията.
• Most - изговаря се по-голямата част от пунктуацията.
• All - изговаря се всичката пунктуация.
• Плъзгач с етикет Pitch, от който си задаваме височината на гласа за конкретния контекст. Не е активен при избрана стойност All Contexts в падащия списък с етикет Adjust.
• Плъзгач с етикет Volume, от който избираме силата на звука за избрания глас за избрания контекст.
• Поле за въвеждане на положителна или отрицателна цифрова стойност, с етикет Spell Rate Change Percent. Тук си задаваме стойността в проценти, с която ще се променя четенето при спелуване (произнасяне буква по буква) на даден текст. Обикновено се слага един минус (тире) пред цифрата, за да се зададе отрицателна стойност (тоест - да се забави четенето).
• Поле за въвеждане на положителна или отрицателна цифрова стойност, с етикет Upper Case Pitch Change Percent. Тук си задаваме стойността в проценти, с която ще се променя височината на избрания глас за произнасяне на главни букви. Обикновено стойността е положителна (без знак минус), за да се повиши височината на гласа. Но ако искаме да се понижи височината за гласа при произнасяне на главни букви, ще трябва да зададем отрицателна стойност, като сложим един знак за минус (тире) в полето пред самата цифрова стойност.
6. След това има група от четири бутона:
• OK - Запазва промените в текущия профил (без да създава нов) и затваря прозореца Voice Adjustment.
• Save As... - Запазва промените в нов профил, на който ще трябва да зададете име в нов диалогов прозорец и да задействате там бутона OK (за това - малко по-надолу).
• Apply - Прилага и запазва зададените промени към текущия профил, но не затваря прозореца Voice Adjustment.
• Cancel - Отхвърля всички направени промени и затваря прозореца Voice Adjustment.
7. За да създадем нов профил с направените от нас промени, задействаме бутона с етикет Save As..., в появилия се прозорец със заглавие Save Voice Profile въвеждаме име на профила в полето с етикет Voice Profile Name, и накрая задействаме бутона OK.

Готово! Вече имаме създаден нов гласов профил с желаните от нас настройки.

А сега ще ви обясня и как да зададете създадения по-горе гласов профил като основен (по подразбиране) такъв или за използване в конкретно приложение. Лесно е, само следвайте стъпките по-долу.

1. Отиваме във въпросното приложение, за което искаме да се задейства желаният от нас гласов профил.
2. Натискаме клавишната комбинация CONTROL+INSERT+S, за да отворим диалоговия прозорец на JAWS със заглавие Select a Voice Profile, от който се избират гласовите профили. В него имаме два падащи списъка за избор на профил. Първият е с етикет Default (по подразбиране) и важи за всички приложения, за които не е указан конкретен профил. Вторият е с етикет For плюс името на текущо фокусираното приложение и е за избор на профил за приложението, в което е фокуса в момента.
3. Ако желаем да зададем гласовия профил по подразбиране, който да важи за всички приложения за които няма указан конкретен гласов профил, го избираме от първия падащ списък с етикет Default и след това натискаме клавиша ENTER или задействаме бутона OK в диалоговия прозорец.
4. Ако желаем да зададем конкретен гласов профил за текущо фокусираното приложение, който да се зарежда винаги при фокусиране на това приложение, го избираме от втория падащ списък с етикет For плюс името на текущо фокусираното приложение и след това натискаме клавиша ENTER или задействаме бутона OK в диалоговия прозорец.

Готово! Посоченият от нас гласов профил ще се зарежда като такъв по подразбиране или за конкретното приложение, в зависимост от направения от нас избор.

Това е. Пожелавам ви приятна работа с JAWS for Windows и неговите гласови профили!

---

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. Гореспоменатата функционалност е в сила от мисля JAWS 11 и по-нови.
2. Ако изпитвате затруднения със коректното задаване на гласа Гергана за контекста Keyboard Voice (гласа за клавиатурата), може би следното ръководство ще ви помогне: Решение на проблем: JAWS и MAGic използват английски SAPI5 глас за озвучаване на клавиатурата, въпреки че в настройките на текущия гласов профил е указано да се използва гласа „Гергана“.

Решение на проблем: JAWS и MAGic използват английски SAPI5 глас за озвучаване на клавиатурата, въпреки че в настройките на текущия гласов профил е указано да се използва гласа „Гергана“

След обновяване до една от последните компилации съответно на JAWS 16 и MAGic 13, потребителите им забелязаха, че въпреки зададените стойности в настройките за озвучаване на клавиатурата (натисканите клавиши) за текущо избрания гласов профил да се използва посочен от тях конкретен глас, JAWS и MAGic използват глас от същата група синтезатори (например SAPI5), който съответства на езика на метода за въвеждане (езика за писане). Или поне се опитват да го правят, но невинаги успяват, и точно в това е главният проблем. Както много от потребителите на JAWS и MAGic в България забелязаха, въпреки указаната от тях настройка за озвучаване на клавиатурата да се ползва гласа „Гергана“, JAWS и MAGic продължават да използват някой от англоезичните гласове от SAPI5 групата. Това е доста неприятно, тъй като при натискане на клавиши с букви от кирилицата, от JAWS и MAGic не се чува нищо, тъй като използвания от тях за целта англоезичен глас не умее да чете кирилица.

Проблемът се проявява най-упорито когато даденият потребител за българския език има само един глас, например „Гергана“. Ако има и друг глас (например „Ирина“) и временно се зададе той да е гласът за озвучаване на клавиатурата и после се върне настройката обратно на „Гергана“, JAWS и MAGic запомнят тази настройка и започват да използват гласа „Гергана“ за озвучаване на клавиатурата. Това е едно от решенията на този проблем.

Друго решение е да се върне временно до по-стара компилация на JAWS или MAGic в която този проблем не се проявява. Да се създадат там желаните гласови профили. Да се копират на друго място съответните VPF файлове (в тях са настройките за гласовите ни профили). Да се обнови отново до най-новата компилация на JAWS или MAGic и да се поставят там копираните преди това профили. Това решение обаче е доста сложно и не е за по-неопитните потребители. Друг е въпросът, че не е сигурно дали и така създаденият гласов профил няма да се „повреди“ ако решим да го променим през правещата проблема компилация на JAWS или MAGic и пак да почне да озвучава клавиатурата с погрешен глас. Така че аз лично не го препоръчвам.

С помощта на мой познат (Иван Доброволов), успяхме да намерим и друго решение, което е достатъчно лесно за изпълнение и не изисква наличието на повече от един български глас от SAPI5 групата да е инсталиран на системата. Решението всъщност е доста елементарно. Ето го и него, стъпка по стъпка.

1. Стартирайте JAWS 16 или MAGic 13, в които се проявява гореописаният проблем.
2. Отворете прозореца „Voice Adjustment“. За JAWS това става от неговото меню отварящо се с JAWS клавиша+J, от там отивате на „Options“ -> „Voices“ -> „Voice Adjustment“. За MAGic това най-лесно става от контекстното меню на MAGic, като то се отваря с MAGic клавиша+клавиша за контекстното меню в Windows, от там отивате на „Voices“ -> „Voice Adjustment“.
3. В отворилия се прозорец „Voice Adjustment“, отидете с табулатора (TAB) до падащия списък с етикет „Profile Name“ и от него си изберете гласовия профил, за който искате да оправите проблема с погрешно използвания глас за озвучаване на клавиатурата.
4. С табулатора отидете до падащия списък с етикет „Adjust“ в групата „Voice“ и от него изберете „Keyboard Voice“. Ще чуете гласа, който се използва на практика за озвучаване на клавиатурата, въпреки че в следващия падащ списък „Person“ е избран друг глас.
5. Сега с табулатора отидете до падащия списък с етикет „Person“.
6. Тук обаче, вместо да използвате стрелките за нагоре и надолу за да изберете желаният от вас глас (което така или иначе няма да сработи ако имате само един български глас), след като се уверите че езикът ви на въвеждане е английски, натиснете клавиша „G“ (като „Gergana“) от клавиатурата. Това на програмно ниво избира гласа „Гергана“ от падащия списък (чието име излиза в компютъра на латиница - „Gergana“). Ще чуете гласа „Гергана“ да произнася избраното си в падащия списък име.
7. Ако желаете да направите други промени по гласа за озвучаване на клавиатурата (например височина, скорост и др.), направете го чрез съответните контроли в този прозорец.
8. Отидете с табулатора до бутона „OK“ и го задействайте, за да запазите промените и да затворите прозореца „Voice Adjustment“.

След като изпълните гореизброените стъпки, JAWS и MAGic вече ще използват гласа „Гергана“ за озвучаването на натисканите от клавиатурата клавиши, независимо дали езика за въвеждане на клавиатурата е български или английски.

Съавтор: Иван Доброволов

Windows: Какво представлява функцията „Бързо стартиране“

В Windows 8, Microsoft представи функцията „Бързо стартиране“. Тя помага за по-бързото стартиране на компютъра, след като е бил изключен. Рестартирането не се променя. Последните две изречения са краткото описание за функцията, намиращо се под отметката за нейното включване и изключване в контролния панел. Аз ще се постарая да ви разясня малко по-подробно какво представлява функцията „бързо стартиране“. И така - да започваме.

Наистина функцията „бързо стартиране“ спомага за по-бързото стартиране (а и изключване) на компютъра. Това се постига чрез един интересен, но смятам - не новаторски, похват. А именно: функцията „бързо стартиране“ представлява нещо подобно на функцията „заспиване“. Разликата между двете е в това, че при бързото стартиране бива „приспивана“ само операционната система, а при заспиването това се прилага и към текущо отворените приложения. Това удобство с по-бързото стартиране и изключване обаче си има своята цена, а именно:

• Не може чрез изключване и включване на компютъра да се приложат актуализациите изискващи рестартиране, което е възможно в Windows 7 и по-старите. В такъв случай се изисква да рестартирате компютъра, за да се приложат актуализациите.
• Възможно е да има проблеми с инициализирането на драйверите за някои устройства, включително и тези за звука. Това е причината звука при стартиране на Windows да не се възпроизвежда, дори да е включена съответната опция в Контролен панел -> Звук -> раздел „Звуци“.

Поради споменатите по-горе недостатъци/проблеми при бързото стартиране, реших да напиша статията с тези разяснения и да ви обясня как да включите/изключите функцията „бързо стартиране“. И така - за да включите или изключите функцията „бързо стартиране“, следвайте стъпките:

1. Натиснете клавишната комбинация Windows+X, за да извикате менюто с бързите връзки.
2. От него отворете „Опции за захранването“.
3. В отворилия се прозорец „Опции на захранването“, задействайте връзката „Изискване на парола при събуждане на компютъра“.
4. В отворилия се прозорец „Системни настройки“, задействайте връзката „Промяна на настройки, които в момента не са на разположение“.
5. След това намерете полето (квадратчето) за отметка с етикет „Включи бързо стартиране (препоръчително)“. По подразбиране в него има отметка, което означава че функцията „Бързо стартиране“ е включена.
6. Ако желаете да изключите функцията „Бързо стартиране“, махнете отметката от това поле (квадратче).
7. Ако във вашия случай функцията е изключена и желаете да я включите, поставете отметка в полето (квадратчето).
8. Намерете в този прозорец бутона „Записване на промените“ и го задействайте, за да запазите промените.
9. В случай че не желаете да запазвате промените, в стъпка №8 задействайте бутона „Отказ“, а не „Записване на промените“.

Това е. Затворете отворения прозорец „Опции на захранването“ и сте готови.

Съавтор: Иван Доброволов

Малко разяснения относно програми като JAWS и функцията за контрол на потребителските акаунти (UAC) в Windows

Тук ще си позволя да направя някои разяснения относно JAWS, връщаната понякога от него грешка за върнатата от сървъра препратка и работата на екранните четци (и на JAWS в частност) в така наречените "екрани за сигурност" (включващи и екраните на UAC ("User Account Control" - "Контрол на потребителските акаунти")).

Да започнем от това, че идеята на функцията за контрол на потребителските акаунти е да защити потребителската машина от зловреден софтуер, който желае да се изпълни и да направи промени по системата, без знанието и/или желанието на потребителя.

Една от мерките, които UAC предприема, с цел защита на системата, е да блокира възможността за запис в някои служебни директории и поддиректории на операционната система, включително тази на Windows, тези в които се инсталират програмите ("Program Files" и "Program Files (x86)"), и така нататък. Поради тази причина, някои по-стари програми имат проблеми със запомнянето на своите настройки, просто защото по подразбиране са настроени да ги записват в инсталационната си директория (една от гореспоменатите), която в случая е с права само за четене за самата програма. Това засяга и речевият синтезатор "SpeechLab" (гласа "Гергана").

Друга предприета мярка от UAC е проверка на електронния подпис (сертификата) на дадено приложение. Само подписани приложения имат достъп до някои от функциите на операционната система. Такива приложения са и екранните четци, които имат нужда от тези права за достъп до системните ресурси, за да предоставят на своите потребители нужната им информация. Това включва възможността за стартиране с операционната система, възможността за работа в екраните на UAC, и така нататък. По подразбиране разбира се, екранните четци са подписани с валиден електронен подпис и съответно имат правото да достъпват тази нужна им информация. Когато обаче подписаният файл на съответната програма бъде променен и не бъде повторно подписан от разработчика на приложението с неговия електронен подпис, наличният в програмата електронен подпис става невалиден и даденото приложение вече спира да има права за достъп до нужната му системна информация. Видоизменянето на даденото приложение (примерно - екранния четец) от трети страни се налага примерно в случаите, когато се налага да се премахне защитата му против нелегално ползване (така наречената процедура по "кракване" на приложението). Това разбира се е незаконно, но е факт че масово се прави, включително и за платените екранни четци като JAWS for Windows.

От гореописаното става ясно, че поради невалиден електронен подпис, кракнатата версия на JAWS по подразбиране няма пълни права за достъп до системните ресурси. И поради липсващите права за достъп, JAWS спира да работи адекватно: не може да се стартира заедно с операционната система, не може да работи в екраните на UAC, и така нататък. Точно при такива обстоятелства - действащ на системата UAC и кракната версия на JAWS - излиза съобщението за грешка за върната от сървъра препратка (или нещо такова).

Под Windows 7 има две решения на този проблем: пълно изключване на UAC защитата от контролния панел (по принцип не го препоръчвам) или задаване в свойствата на главния изпълним файл (или пряк път) на JAWS (файла "jfw.exe") да се стартира с администраторски права. Второто решение обаче не помага за невъзможността JAWS да се стартира автоматично заедно с Windows, ако не ме лъже паметта. Първото решение пък е риск за сигурността, тъй като при спрян UAC всяко приложение има пълни права за достъп до системата, ако не греша (а това не е добре).

Под Windows 8 и по-нови е още по-сложно. Там UAC не може да се спре нацяло, дори да зададем съответния плъзгач в настройките за UAC в контролния панел на най-ниската му стойност (0%). Можем нацяло да спрем UAC от регистрите, но в този случай някои функции на операционната система (включително и така наречените "универсални"/"модерни" приложения) спират да работят адекватно. Решението със стартиране на JAWS с администраторски права работи, но пак си ги има описаните в предходния абзац ограничения.

И накрая искам да уточня, че с горенаписаното по абсолютно никакъв начин не желая да подстрекавам към нелегалното ползване на софтуер (в случая - JAWS). Даже напротив - горещо препоръчвам да се ползва само лицензиран софтуер, когато това е възможно. А ако може да се ползват и безплатни алтернативи - още по-добре. В сферата на екранните четци, такова безплатно (че и с отворен код) решение е NVDA.

Това е. И ви благодаря за отделеното внимание да прочетете горенаписаното, като се надявам и да ви е било полезно.