SpeechLab: Поправка на инсталацията на продукта

Понякога се случва нещо да се повреди в дадена програма, и тя спира да работи правилно. Затова някои от използваните в софтуерните разработки инсталатори имат опцията за поправка на инсталацията на дадената програма. Такава опция има и инсталатора на синтезатора на българска реч (продуктът "SpeechLab"). В това ръководство накратко ще ви обясня как можете да направите поправка на инсталацията на SpeechLab, ако някога ви се наложи да го правите.

А ето как става и поправката на SpeechLab:

1. Поставяме инсталационния диск на SpeechLab в CD/DVD устройството на нашия компютър.
2. От появилия се прозорец със заглавие "Автоматично изпълнение" избираме първата опция, която е за инсталиране/промяна/поправка/деинсталиране на SpeechLab.
3. В появилия се след това прозорец избираме радиобутона "Repair" и даваме няколко пъти "Next" и "Repair", после "Finish" и сме готови.
4. Ако преди това не сме затворили конфигуратора на SpeechLab от областта за уведомяване, най-вероятно след края на инсталацията/поправката ще се наложи да рестартираме компютъра си, за да приключи успешно процедурата.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. Ако сте правили промени по потребителския речник на SpeechLab, те ще бъдат загубени при поправката. За да ги запазите, копирайте файловете "custom.dic" и "customdic.sqt" преди поправката в друга папка, и след поправката ги върнете в папката от която сте ги взели първоначално, като потвърдите че искате да заместите двата файла. Двата конкретни файла се намират в "..\Program Files\BACL\SpeechLab\customdic\".
2. Описаната процедура важи при прилагането й под Windows 7. Прозорецът за автоматично изпълнение няма да се появи, ако се ползва Windows XP - вместо това директно ще се зареди програмата за инсталиране на SpeechLab.

NERO: Съхраняване в ISO образ с помощта на NERO Burning ROM

В това ръководство ще ви обясня как да съхраните в ISO файл избрани от вас данни, вместо да ги записвате на физически носител (CD/DVD).

За да пакетираме (архивираме) в ISO образ избрани от нас файлове и папки ползвайки NERO Burning ROM, правим следното:

1. Отваряме NERO Burning ROM.
2. Създаваме си нова компилация и добавяме в нея желаните от нас папки и файлове (работим така, все едно ще записваме тези данни върху реален носител).
3. Като сме готови с добавянето, натискаме Control+R (или от меню "Recorder" избираме "Choose Recorder...").
4. В появилия се прозорец, от списъка с устройства избираме "Image Recorder" и натискаме Enter.
5. След това натискаме Control+B (или пак от меню "Recorder" избираме "Burn Compilation").
6. В появилия се прозорец си правим желаните от нас настройки, все едно ще записваме данните върху реален носител. Имайте предвид обаче, че доста от опциите ще бъдат неактивни, тъй като те не се поддържат от "Image Recorder" устройството.
7. Натискаме бутона "Burn". В появилия се прозорец за запис на файл, си избираме къде и под какво име да се запише образа. А от комбобокса "Запиши като тип:" избираме "ISO Image Files (*.iso)" (по подразбиране при мен е избрана другата опция - "Nero Image Files (*.nrg)").

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. Да не забравите да върнете избора за записващо устройство към вашето реално записващо устройство (а не "Image Recorder") след като сте си свършили работата, защото иначе при следващия запис може да се чудите защо не можете да запишете данните си върху реален носител.
2. ISO образите са доста по-широко използвани, и въпреки че NERO предлага съхранение и в своя формат NRG, е желателно да се ползва ISO, с цел по-широка съвместимост.

KMPlayer: Запомняне позицията на възпроизвеждане

В това ръководство ще ви обясня как да накарате KMPlayer да запомня позицията на възпроизвеждане, дори след като сте затворили плейъра.

За да продължи възпроизвеждането на даден аудио или видео файл в KMPlayer от позицията на която сме го оставили на пауза преди да го затворим (не знам дали функцията работи ако е била изпълнена командата "Стоп" вместо "Пауза"), правим следното:

1. Зареждаме плейъра.
2. Натискаме F2, за да отворим прозореца с настройките.
3. От дървовидната структура вляво (TreeView) избираме раздела "Общи".
4. От появилите се вдясно опции, слагаме отметка на "Запомни позицията при възпроизвеждане на видео файл".
5. След това слагаме отметка и на "дъщерната" опция "Запомни за аудио файлове".
6. После активираме бутона "Затвори" и сме готови.

Вече би трябвало плейъра да запомня позицията при възпроизвеждане на аудио и видео файлове.

Има и още един, ръчен, метод за запомняне на позицията в даден файл. Този втори метод позволява на плейъра да запомни позицията до която е стигнал при възпроизвеждането на повече от един (последно възпроизвеждания) файл. Това са така наречените "Отметки". За да добавим отметка към текущо възпроизвеждащия се файл, правим следното:

1. За по-голяма времева прецизност при поставяне на отметката, поставяме плейъра на пауза (това става с клавиша "интервал").
2. Натискаме клавиша "P" (това е клавиша по подразбиране, чрез който се добавят отметки). Ако четенето на служебните съобщения на KMPlayer е включено (оттам откъдето си включваме и четенето на субтитрите), речевия синтезатор ще ни прочете (съобщи на глас) че сме добавили отметка, като ще съобщи и точното време (в часове, минути и секунди) от файла, към което е добавена отметката.
3. За да отидем на желана от нас отметка, натискаме клавиша "Applications", за да отворим менюто на KMPlayer, и от него избираме "Отметки/части" и от това подменю - името на файла, а от неговото подменю - отметката до която искаме да отидем (като тя ще е отбелязана с времевата си позиция). От подменюто "Отметки/части" се манипулират (добавят, изтриват, и прочее) всички създадени отметки.

KMPlayer: Преход до желана от нас времева позиция

Предполагам че доста от вас ползват KMPlayer. Сигурно неведнъж сте искали да отидете до точно определена времева позиция във възпроизвеждащия се в момента файл (?). В това кратко ръководство ще ви обясня как става това.

Натискаме Control+Alt+G, докато сме в плейъра. Отваря се прозореца "Прескачане до време", и фокуса е в полето "Прескачане до определено време (чч:мм:сс.мс или мс):", в което трябва да въведем времевата позиция, до която искаме да отидем. Искаме примерно да отидем до позиция 1 час, 7 минути и 34 секунди - в този случай въвеждаме в полето 01:07:34, табваме веднъж до бутона "Прескочи" и го активираме. Ако сме доволни от позицията до която сме отишли (прескочили) - натискаме Escape, за да затворим прозореца "Прескачане до време". Ако не сме удовлетворени с позицията до която е отишъл плейъра - натискаме Shift+TAB за да се върнем в полето за въвеждане и въвеждаме нова времева позиция.

ЗАБЕЛЕЖКА: При мен лично mp3 декодера на KMPlayer прави разни номерца, и невинаги отива на точната позиция в даден mp3 файл. В такъв случай аз превъртам 5 секунди назад, и плейъра отива на горе-долу точната позиция (плюс минус няколко секунди).

JAWS: Настройка на скриптовете за Скайп, преди започване на работа с тях

Тук накратко ще ви обясня какво трябва да направите, за да си изтеглите и инсталирате JAWS скриптовете за популярната програма за интернет телефония - Skype. Имайте предвид обаче, че това ръководство е доста кратко и не претендира за пълна изчерпателност.

Първо, трябва да изтеглим скриптовете, ако вече не сме го направили. Това се прави от официалната им страница, разбира се, а именно:
http://www.dlee.org/skype
Първия линк на страницата, който започва с думата "revision", е за изтегляне на инсталационната версия - следващия е за zip архива. За удобство и леснота при инсталирането, аз препоръчвам инсталационната версия. Ако ще се ползват в повече от една версия на JAWS, ще трябва инсталаторът да се пусне за всяка версия на JAWS поотделно, като по време на инсталацията трябва да се посочи версията, в която искаме да инсталираме скриптовете. Добре е дадената версия в която ще се инсталират скриптовете да работи в този момент, за да бъде правилно засечена езиковата папка (за нас тя е enu) - иначе има вероятност да отидат в нова папка с име "bgr". А за последните няколко версии на скриптовете, вече има само инсталационен, но не и преносим вариант. Освен това, не е нужно да се пуска инсталатора отделно за всяка инсталирана на компютъра ни версия на JAWS - инсталатора по подразбиране се грижи за това скриптовете да бъдат инсталирани във всички инсталирани на компютъра ни версии на JAWS.

В момента се сещам само за една настройка, която трябва да бъде променена в самите скриптове, а именно - тази за така наречения "Skype Command Key" ("Скайп Команден Клавиш"). Тази настройка трябва да бъде променена, иначе ще ви е трудно да въвеждате буквата "ц" от БДС подредбата. Промяната става по следния начин:

1. Отваряте Скайп, и се фокусирате върху него.
2. Натискате Insert+V, за да извикате прозореца "Adjust JAWS Options".
3. От дървовидната структура в която сте фокусирани, отивате до елемента "Skype Command Key" и натискате интервалния клавиш ("spacebar"). Ще чуете съобщение (на английски език), което ще ви подкани да въведете желаната от вас клавишна комбинация.
4. След това натискате клавишната комбинация, която искате занапред да бъде ползвана от "Skype Command". Аз лично съм задал CTRL плюс лява квадратна скоба, но вие можете да посочите и друга комбинация (все пак внимавайте да не се получи клавишен конфликт).
5. Изчаквате няколко секунди, докато не чуете "Updating Skype Command Key". Уверете се че клавишната комбинация е обновена, и че сте задали желаната от вас клавишна комбинация.
6. След това затваряте прозореца с Enter, и сте готови.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. Процедурата е описана ползвайки Скайп 5.0 бета (но няма значение - същото е и при версия 4), JAWS 11.0 и скриптове за Скайп, ревизия 42E. Ако има някакво разминаване в терминологията (най-вече в името на прозореца извикван с Insert+V) - то не е по моя вина - явно от Freedom Scientific са го преименували (защото бегло си спомням че в по-старите версии беше "Adjust JAWS Verbosity", ако не ме лъже паметта).
2. В по-старите версии на скриптовете (най-вече тези за Скайп 3.8), след обновяването на Скайп командния клавиш, прозореца в който се задава той се самозатваря, и трябва потребителя да го отвори после сам, за да види дали промените са запаметени (поне такива са ми далечните спомени покрай Скайп 3.8). В новите версии на скриптовете това е избегнато, като прозореца просто леко "примигва", като по този начин се обновява без да се самозатваря.

ПРЕПОРЪКА: Тези инструкции са важни и полезни за всеки Скайп потребител - запазете си ги на удобно за вас място, защото може и занапред да ви потрябват.

AkelPad: Как да направим този текстов редактор преносим (portable)

Много от вас сигурно работят с, или поне са чували за, текстовия редактор AkelPad, който освен всичко останало, се сработва доста добре с екранните четци JAWS и NVDA. А не би ли ви се искало да можете да си носите този текстов редактор с вас, на вашата любима флашка, и да го използвате независимо на кой компютър работите (?). Сигурно отговорът е "да". Затова аз в това ръководство ще ви обясня какво трябва да направите, за да е преносим (portable) текстовия редактор AkelPad.

За целта просто трябва да се пипнат една-две настройки, за да е абсолютно преносима. Едната е да се зададе да си запазва настройките в ini файл а не в регистрите. Другото е да не се задава да се отварят, редактират или печатат документи чрез AkelPad през Windows Explorer, защото иначе ще се запишат ключове в регистъра на Windows и ето - отиде ни преносимостта.

Първо обаче, трябва да си изтеглим ZIP варианта на текстовия редактор. Правим го от следната страница: http://akelpad.sourceforge.net/en/download.php
Както казах - теглим ZIP архива. Разархивирате този архив в специално създадена за целта празна папка, и за да пуснете програмата отваряте файла "AkelPad.exe". В този архив обаче ги няма плъгините, а някои от тях са доста полезни. Ето защо давам и линк за изтегляне на пълния пакет с плъгини: http://akelpad.sourceforge.net/files/plugs/PlugsPack.zip
Съдържанието на втория архив (2 папки - "docs" и "plugs") трябва да се постави в папката "AkelFiles", която се намира в папката, където е и изпълнимия файл на програмата - "AkelPad.exe".

А ето и как става да се каже на AkelPad да си пази настройките в ini файл а не в регистрите и да не се асоциира с файлове през Windows Explorer:

1. Отваряме AkelPad.
2. От лентата с менюта избираме "Options" и от това меню "Settings".
3. В отворилия се прозорец отиваме до таба "Registry" (втория подред отляво надясно).
4. С TAB отиваме до групата от два радио бутона с етикет "Save settings" и избираме (ако вече не е избран) втория радио бутон, който е с етикет "INI file" (първия е с етикет "Registry").
5. С TAB отиваме до три последователни чекбокса с етикети "Open", "Edit" и "Print" и им махаме отметките, за да изключим асоциирането на AkelPad с файлове през Windows Explorer. То по принцип тия три чекбокса не би трябвало да имат отметки, но за всеки случай се уверяваме дали е така.
6. Накрая с TAB отиваме до бутона "OK" и го активираме, за да съхраним направените промени.

Windows: Правене на “снимка” на екрана

Понякога ни се налага (особено когато “виртуализаторът” на JAWS не сработи, или работим с екранен четец, който не поддържа виртуализация), да направим “снимка” (screenshot) на екрана на нашия компютър.

За да направим “снимка” на екрана на нашия компютър, правим следното:

1. Ако ползваме екранния четец JAWS, натискаме клавишната комбинация Insert+3 (тройката от цифровия ред).
2. После натискаме PrintScreen. Къде точно се намира PrintScreen обаче е отделен въпрос, защото е на различни места в зависимост от модела на клавиатурата. Трябва да е някъде отдясно на клавиша F12. При мен е точно отдясно на F12 – следващият клавиш след F12 на този ред. На повечето по-стари клавиатури това е първият клавиш от трите, обособени самостоятелно горе вдясно.
3. Отваряме програмата Paint (тя се намира в менюто “Старт”, “Всички програми”, “Принадлежности”).
4. Натискаме CTRL+V, за да “поставим” направената “снимка” в работното поле на Paint.
5. Натискаме CTRL+S, за да запишем във файл изображението. Отваря се стандартен прозорец за запис на файл – в него избираме къде, под какво име и в какъв формат да се запише изображението. Може да оставим формата по подразбиране, да въведем желаното от нас име, и да натиснем бутона “Запиши” – изображението по подразбиране се записва в нашата папка “Моите картини” при XP (освен ако не сме променяли тази папка при предходно записване на изображение в Paint).

Balabolka: Разделяне на книги на по-малки части и конвертирането им в аудио файлове

Програмата за четене на книги посредством TTS (Text-To-Speech) – Balabolka – има доста полезни функции. Една от тях е възможността даден голям текстов файл (в повечето случаи – книга) да бъде разделен на части, и тези части да бъдат директно съхранени в аудио файлове (wav, mp3, wma, ogg, и др.). В това ръководство ще ви опиша начина, по който се извършва тази процедура.

И така, следвайте стъпките:

1. Отворете Balabolka.
2. Натиснете CTRL+O, за да извикате прозореца за отваряне на файл. В този прозорец навигирайте до книгата, която искате да разделите на части и съхраните в аудио файл и след като маркирате файла, натиснете Enter върху него, за да го заредите в Balabolka.
3. Уверете се, че сте задали правилно следните параметри:
• Глас, с който искате да ви бъде прочетена книгата. Изборът на гласа може да стане от меню „Глас“ -> подменю „Глас“, или от панела за настройка на гласа (който се скрива и показва от меню Изглед -> подменю „Показвай“ и натискане на Enter върху „Настройка на гласа“, или чрез натискане на клавиша F10).
• Параметри на гласа (скорост, височина на тона и сила на звука). Тези настройки са най-лесно достижими от панела за настройка на гласа. Първият от плъзгачите е за скоростта на гласа, вторият – за височината на тона му, а третият – за силата на звука. Плъзгачите в раздела за SAPI4 са само два, като липсва този за сила на звука - явно SAPI4 поддържа контрол на височината на гласа, но не и на силата на звука.
• Настройки на изходния аудио файл. Прозорецът за настройване на параметрите на изходния аудио файл се извиква най-лесно с клавишната комбинация SHIFT+F5. Първият разгъващ се списък определя звуковите параметри на изходния аудио файл (звукова честота, битове използвани за кодирането и брой звукови канали) – най-подходящата настройка за SpeechLab (гласа „Гергана“) е 48kHz, 16bit, Mono. За препоръчване е обаче да се избере стойността „По подразбиране за гласа„, освен ако някоя от другите стойности не работи по-добре за избрания глас. После има едно поле за отметка, което ако е отметнато, ще принуди избрания глас да използва избраните по-горе звукови параметри не само за експортиране в аудио файл, но и при четене на глас. Следват няколко раздела, в които ще намерите настройките специфични за поддържаните от Balabolka компресирани аудио формати (mp3, wma, ogg и др.) – wave аудио форматът (.wav) има нужда само от параметрите от разгъващия се списък от по-горе (звукова честота, битово кодиране и брой канали).
4. След като сте задали описаните по-горе настройки, натиснете CTRL+F8, за да извикате прозореца за разцепване и конвертиране в аудио файлове. Тук има следните опции:
• „Изходяща файлова папка“ – в това поле трябва да въведете пълния път към папката, в която ще се съхранят експортираните аудио файлове. Можете да активирате бутона „Преглед“, за да изберете вече съществуваща папка от Windows Explorer.
• „Формат на аудио файла“ – от този комбобокс избирате формата на изходния аудио файл. Засега имате възможност за избор между некомпресиран wave (.wav) файл или компресиран mp3, ogg, wma, mp4, m4a, m4b или awb файл.
• „Създай подпапка„ – ако в това поле има отметка, изходните аудио файлове ще бъдат съхранени в автоматично създадена за целта подпапка.
• Група от няколко контроли, свързани с именуването на изходните файлове:
• Два радио бутона, чрез които се определя дали ще се използва стандартен шаблон за именуване (с име на документа и последователен номер) или шаблон по избор, като във втория случай може да се използват и променливи като „Number„ за последователен номер, „FileName„ за име на файла, „FirstLine„ за първи ред от раздела, както и думи и други знаци.
• Две текстови полета за задаване на името на изходния файл, като във всеки един момент активно ще е само едно от тях, в зависимост от това кой от двата радио бутона от по-горе е избран.
• „Число от което да започне номерирането на изходните файлове“ – тук посочвате от кое число да започне номерирането на изходните файлове. По подразбиране е зададена стойност „1“. Към момента на писане/обновяване на статията обаче, има проблем с обхождането на контролите в този прозорец и въпросното цифрово поле е чак след бутона „Затвори„ в TAB подредбата или преди „Изходяща файлова папка„ ако се обхожда с Shift+TAB.
• После попадате на една група от два радиобутона с маркировка „Именуване на изходните файлове“. Единият от тези два радиобутона указва на Balabolka да поставя последователния номер на аудио файла след основното му име, а другият – преди него.
• Следва една група от полета за отметка, с маркировка „Критерии при разцепването“. Тези опции определят критериите, с които ще се съобразява Balabolka, при разцепването (разделянето на части) на нашата книга. Надписите на тези опции са достатъчно ясни и не смятам да се спирам на това за какво точно служи всяка една от тях.
• Следва едно поле с надпис "Размер на текстовия блок" - в това поле трябва да се зададе размера на изходния текстов блок (в килобайти) на който ще се базира създаването на отделните аудио файлове. Това поле е активно само когато е включен критерия "по размера на текстовия блок" в раздела с критериите за разцепване.
• После е полето за въвеждане на текстови низове. То ще бъде активно, само ако сме включили опцията с текст „по зададени низове във входния текст“.
• Следва опцията „Раздели текста при ключовата дума и премахни ключовата дума от текста„, която е свързана с разделянето по ключови думи и сама за себе си обяснява какво прави.
• После следва един бутон с надпис „Прочитай номера на раздела“. Активирането му извиква друг прозорец, в който можем да зададем опции, които да накарат речевия синтезатор да прочита номера на раздела на поредния аудио файл в началото и/или в края му.
• Следва бутонът „Тествай“. При активирането му излиза диалогов прозорец, в който пише приблизителния брой на изходните аудио файлове, след задаването на критериите за разцепване.
• После е бутонът „Разцепване и конвертиране“. При активирането му излиза друг прозорец, в който има списък с точките на разцепване и всяка една от тях има поле за отметка. Ако полето е с отметка, то книгата ще бъде разделена в тази точка. Ако в полето няма отметка, то книгата няма да бъде разделяна в тази точка. Отметката в първото поле не може да бъде премахната – доколкото схващам – този елемент показва началото на книгата.
5. А ако желаем просто да разделим книгата на отделни части, но без да я конвертираме в аудио файлове, задействаме бутона „Разцепи„ в прозореца „Разцепи текста и конвертирай в аудио файлове„ (намиращ се след бутона „Разцепи и конвертирай„). Появява се прозорец, подобен на „Резултати от търсенето„ за разцепване и конвертиране. Разликата е, че при този само за разцепване на файла, има и разгъващ се списък за избор на кодировката на изходния текст. Там се задейства бутона „Раздели„. Програмата разделя файла на части по зададените критерии и ги запазва в посочената в прозореца „Разцепи текста и конвертирай в аудио файлове„ папка.
6. След като в прозореца със списъка с точките на разцепване сме определили къде ще бъде разделяна книгата и къде не, натискаме бутона „Разделяне“, за да започне самата процедура по разделянето на части и конвертирането им в аудио файлове. И после не ни остава нищо друго, освен да чакаме да завърши процедурата.
7. А ако желаем просто да разделим книгата на отделни части, но без да я конвертираме в аудио файлове, задействаме бутона „Разцепи„ в прозореца „Разцепи текста и конвертирай в аудио файлове„ (намиращ се след бутона „Разцепи и конвертирай„). Появява се прозорец, подобен на „Резултати от търсенето„ за разцепване и конвертиране. Разликата е, че при този само за разцепване на файла, има и разгъващ се списък за избор на кодировката на изходния текст. Там се задейства бутона „Раздели„. Програмата разделя файла на части по зададените критерии и ги запазва в посочената в прозореца „Разцепи текста и конвертирай в аудио файлове„ папка.

Пояснения:

1. Моето мнение е, че една книга би трябвало (дори само с цел удобство) да се разделя по критерий за начало на следващата глава. Така според мен е по-смислено и по-удобно. В настройките за разцепване и конвертиране има няколко опции, които могат да ви улеснят при извършване на разцепване по този критерий. Ако името на главата е с главни букви, можете да посочите на Balabolka да цепи файла при наличието на ред само с главни букви. По-точно е разделянето обаче (поне в повечето случаи) ако за критерий използваме намиращи се в текста низове (примерно „ГЛАВА“, с главни букви. А ако искате – можете с функцията за търсене в документа (активираща се с CTRL+F) да си намерите сами къде започва всяка нова глава, и на всяко такова място да си сложите по един именуван показалец (това става с CTRL+F3). И след това в прозореца за разцепване и конвертиране да укажете на Balabolka да разделя файла базирайки се на именуваните показалци – така книгата ви ще бъде разцепена по глави, ако сте поставили именуваните показалци на точните места.
2. 32-битовия вариант на SAPI стандарта има ограничение, което не позволява експортиране в аудио файл, надвишаващ 4GB. Аз от личен опит установих, че дори да е под 4GB (3.8GB примерно) изходния аудио файл, пак възникват проблеми. Затова съветът ми е: ако имате по-голяма книга, която искате да експортирате в аудио файл – разделете я на части преди експортирането (ползвайки описаната от мен в това ръководство функция). По принцип една книга експортирана в компресиран аудио файл (mp3, wma или ogg) трудно би достигнала 4GB големина, но SAPI стандартът е направен така, че текста първо трябва да се експортира в некомпресиран wave (.wav) файл, а после евентуално да се компресира. А един .wav файл би достигнал доста по-лесно 4GB размер, и това трябва да се има предвид.

Windows XP: Директно отваряне на контролата за силата на звука на микрофона

Има начин, по който само чрез натискане върху елемент с пряк път на работния плот (десктопа), да можем да отворим прозореца за регулиране на силата на звука за звукозапис в Windows XP.

А именно:

1. Фокусираме се върху работния плот и натискаме F5, за да размаркираме всичко.
2. Натискаме клавиша “Applications”, или клавишната комбинация Shift+F10, за да се появи контекстното меню за работния плот.
3. От това меню избираме “Нов” -> “Пряк път” (или на английски “New” -> “Shortcut”) и натискаме “Enter”.
4. В появилия се прозорец сме фокусирани в едно поле за писане на текст. Там пишем следното:
   

   %SYSTEMROOT%\SYSTEM32\SNDVOL32.EXE /r

   и натискаме “Enter”.
5. В следващия прозорец въвеждаме име за този пряк път и пак натискаме “Enter”. Може и да има въведено име по подразбиране, но е добре ние да си въведем нещо, което ще ни ориентира за какво е този пряк път.

Вече на работния плот (десктопа) би трябвало да има пряк път със зададеното от нас име, при стартирането на който да се отвори прозорецът с плъзгачите за контролиране на силата на звука за записване.

Пояснявам, че тази процедура съм я пробвал само за Windows XP. При Vista и 7 знам че са структурирани по друг начин нещата и това едва ли ще сработи. Но там стандартният начин за отваряне на силата на звука за записване е много по-лесен, отколкото при XP и едва ли ще се налага да се ползва този метод с прекия път.

В последствие можем да зададем клавишна комбинация за стартиране на този пряк път. Ако не знаете как се създава клавишна комбинация за стартиране на пряк път, в ето тази статия е описана процедурата: http://bezmishka.org/node/120.

Winamp: Минимизиране на плейъра в системния жлеб

В това ръководство ще ви обясня как да настроите плейъра Winamp да се минимизира не в лентата на задачите (taskbar-а), а в системния жлеб (system tray).

За да го направите, следвайте стъпките:

1. Отворете Winamp.
2. Отворете прозореца с настройките на Winamp, натискайки CTRL+P.
3. От дървото с категориите настройки отидете до “General” (намира се на второ място от горе надолу, под “Winamp PRO”).
4. С табулатор отидете до чекбокса, който казва “system tray” и му сложете отметка, ако няма сложена такава.
5. Отидете пак с табулатор до бутона “Close” и го активирайте с натискане на интервал, за да затворите прозореца с настройките и да запазите промените.

Сега вече би трябвало Winamp да се минимизира в системния жлеб.

А чекбокса преди “system tray” е с име “taskbar”. Тези два чекбокса задават на Winamp къде да се “показва”. Ако и двата са отметнати, Winamp ще се показва в лентата на задачите (taskbar) когато е на фокус, и само в системния жлеб, когато е минимизиран. Ако е отметнат само първият (“taskbar”), плейърът ще се показва и минимизира в лентата на задачите. Ако е отметнат само вторият, плейърът ще се показва и минимизира само в системния жлеб. Личното ми мнение е, че е най-добре да са включени и двата чекбокса и Winamp да се показва в лентата на задачите когато е фокусиран и да се минимизира в системния жлеб. Може да използвате ALT+M за минимизиране на Winamp (независимо дали в лентата на задачите, или в системния жлеб).