NVDA: Създаване на пряк път за пускане или рестартиране на екранния четец

В това ръководство ще опиша как да си създадем пряк път за стартиране на екранния четец NVDA, който пряк път, ако бъде изпълнен докато NVDA работи, ще рестартира екранния четец. Това рестартиране може да се окаже полезно в някои случаи, като например ако NVDA блокира и откаже да отговаря по някаква причина.

Та, ето и как става създаването на този пряк път:

1. Отиваме в папката, където е файла "nvda.exe". При инсталационната версия, това най-често е "C:\Program Files\NVDA", а при преносимата версия е там, където сме разархивирали саморазархивиращия се 7-Zip SFX архив.
2. Като отидем в тази папка, маркираме (избираме) файла "nvda.exe", натискаме клавиша "Applications" и от появилото се контекстно меню избираме "Изпрати до -> Работен плот (създай пряк път)" и натискаме Enter върху него. Така на нашия работен плот се създава пряк път до файла "nvda.exe", който по принцип стартира екранния четец NVDA.
3. Отиваме на работния плот (най-лесно това става, като натиснем клавишната комбинация WindowsKey+D) и маркираме новосъздадения пряк път до NVDA. Неговото име може да е различно в зависимост от това коя версия на Windows ползваме и на какъв език (английски или български) е тя. При мен името на създадения пряк път е "nvda - Пряк път" (това при ползване на Windows 7 на български).
4. Натискаме клавишната комбинация Alt+Enter, за да изведем прозореца със свойствата на този пряк път.
5. С Control+TAB отиваме до таба (раздела) "Пряк път".
6. В полето "Цел:", натискаме клавиша END, за да преместим курсора за въвеждане на текст в края му. След това натискаме веднъж интервал (SpaceBar) и след това въвеждаме -r (знак за тире и английската буква r).
7. След това отиваме последователно до бутоните "Приложи" и "OK" и ги активираме, за да запазим промените и да затворим прозореца със свойствата на прекия път.

Това е. Сега създадения от нас пряк път ще пуска NVDA ако той не е пуснат, и ще го рестартира, ако той е вече зареден.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. Можем да преименуваме създадения по-рано пряк път, като отидем на работния плот, маркираме го, натиснем F2, направим желаните от нас промени в името, и натиснем Enter за да запазим промените.
2. Можем също така да създадем и клавишна комбинация за изпълнението на този пряк път. Как става това, можем да прочетем от тук.
3. При изпълнение на този пряк път и последващо рестартиране на NVDA, няма да бъдем питани за потвърждение на действието, каквото потвърждение има по подразбиране при изключване на екранния четец - рестартирането ще се извърши директно.
4. Ако се ползва инсталационната версия на NVDA и по време на инсталацията се оставят настройките по подразбиране, такъв пряк път се създава автоматично от инсталатора, на работния плот. Този пряк път има и клавишна комбинация Control+Alt+N.

Windows 7: Изключване на автоматичното намаляване на силата на звука по време на интернет повикване

Сигурно всеки потребител ползващ новата операционна система на Microsoft - Windows 7 - е забелязал, че при провеждане на входящи или изходящи телефонни обаждания чрез компютъра, силата на звука на Windows бива намалена в известна степен. Може би някои от вас са си помислили, че това е някакъв проблем - или в Windows, или в програмата им за интернет телефония (примерно Skype). Да, но това не е така - това намаляване на силата на звука по време на входящо или изходящо повикване е нововъведение в Windows 7. Тоест, когато ние започнем провеждане на разговор чрез програмата си за интернет телефония (примерно Skype), Windows автоматично ще намали силата на звука на останалите звуци в компютъра ни (с изключение на тези от програмата ни за интернет телефония). Целта на тази промяна е по-лесно да чуваме отсрещната страна по време на разговора.

Тази настройка е включена по подразбиране. Ако това не ни устройва, можем да го променим. За целта правим следното:

1. От меню "Старт" отваряме "Контролен панел".
2. От там избираме "Звук" и натискаме Enter.
3. В отворилия се прозорец отиваме до раздела (таба) "Комуникации". Там има една група от 4 радио бутона:
1. "Спри всички други звуци" - както етикетът й подсказва, тази опция спира нацяло всички други звуци. Естествено не се препоръчва за хора с екранни четци, които разчитат на звука.
2. "Намали звука на другите звуци с 80%" - намаля силата на звука на другите звуци с 80%. Това е настройката зададена в Windows 7 по подразбиране (ако не ме лъже паметта).
3. "Намали звука на другите звуци с 50%" - същата като предишната, но намаля силата на звука не с 80%, а само с 50%.
4. "Не прави нищо" - ако е избрано това, силата на звука на другите звуци няма да бъде променяна по време на разговор.

Предполагам, че тези проценти с които се намалят другите звуци са в процентно съотношение от текущо зададената сила на звука на системата ни, а не от максимално възможната такава.

4. След като изберем желаната от нас опция, активираме последователно бутоните "Приложи" и "ОК" и сме готови.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази настройка обаче бива прилагана само върху текущо отворените от дадените приложения аудио канали. А екранните четци като JAWS и NVDA имат навика всяко свое отделно съобщение да го пускат в новоотворен аудио канал. Затова първоначално може тази настройка да повлияе и на екранния ни четец, но когато той в последствие отвори нов звуков канал за прочитане на нещо ново, си ползва нормалната сила на звука (а не тази с намалените стойности). Това важи и за всяка друга програма, която възпроизвежда звук и която сме заредили след началото на текущия интернет разговор.

Mozilla Thunderbird: Създаване на филтри за входящата поща

Филтрирането на писма в програмата ни за електронна поща е една функция, която в дадени ситуации (особено при получаване на голямо количество писма) може да се окаже доста полезна. Тук аз ще се опитам да ви обясня как може да си направим филтриране на писмата в програмата за електронна поща Mozilla Thunderbird, с помощта на който филтър писмата от входящата поща, отговарящи на дадени критерии, ще се преместват в желана от нас допълнително създадена папка. За целта използвам Mozilla Thunderbird 3.1.7.

И така, започваме:

1. Първо трябва да си създадем папка, в която ще отиват писмата, които ще филтрираме. По подразбиране, писмата в нашия e-mail клиент отиват в неговата папка за входяща поща. Името на тази папка е различно в зависимост от e-mail клиента и дали той е преведен на български или не. В нашия случай папката за входяща поща се нарича "Inbox" ("Пощенска кутия"). И така - отиваме до папката, в която искаме да си създадем подпапка където ще отиват нашите филтрирани писма. Аз лично създавам такива подпапки към папката "Inbox". Като застанем върху папката, натискаме клавиша "Applications" и от контекстното меню избираме "New Subfolder…" ("Нова папка..."). Ще се отвори прозорец, в който трябва да зададем име за нашата нова папка (в полето с етикет "Name:" ("Име:")). От падащия списък с етикет "Create as a subfolder of:" ("Създаване като подпапка на:") можем да изберем папката, в която ще бъде създадена нашата подпапка. Аз казах че това е падащ списък, но това определение не е съвсем точно, тъй като списъка като се отвори (най-лесно това става с F4, което важи и за всички други падащи списъци), излиза под формата на меню с подменюта. По-лесно обаче е ако сме си избрали папката предварително. След като сме въвели името за нашата подпапка, активираме бутона "OK" (или натискаме клавиша Enter), за да създадем папката.
2. От меню "Tools" ("Инструменти") избираме "Message Filters…" ("Филтриране на писма…").
3. В отворилия се прозорец, от падащия списък с етикет "Filters for:" ("Филтри за:") си избираме пощенския акаунт, за който искаме да прилагаме филтрите от списъка по-долу. Това важи само ако имаме повече от един e-mail акаунт в програмата си за електронна поща.
4. После с TAB отиваме до бутона "New…" ("Нов...") и го активираме. Отваря се прозорец със заглавие "Filter Rules" ("Правила за филтриране"), в който ще се задават правилата за този филтър.
5. Тук фокуса ни попада в едно текстово поле с етикет "Filter name:" ("Име на филтър:"), в което трябва да въведем име на филтъра. Не знам дали можем да го оставим празно, но името е ориентир ако имаме повече от един филтър за дадена поща и би било добре да си напишем нещо описващо филтъра (примерно за кои писма ще важи той).
6. Следващият падащ списък с етикет "Apply filter" ("Прилагане на филтъра когато:") определя при кои събития ще се прилага филтъра. Тук аз виждам 5 опции, но две от тях не са ми на 100% ясни - явно са се появили наскоро в Mozilla Thunderbird. Другите 3 са: при ръчно изпълнение на филтъра, при проверка за нова поща или и при двете. Аз съм си избрал третата опция - при ръчно прилагане и при проверка за нова поща.
7. Следващата група от 3 радио бутона определя "силата" на дадения филтър. Първият радио бутон ("Match all of the following" ("Съвпадат с всички")) задава че филтрирането ще се извърши само ако писмата отговарят на всички правила зададени в списъка по-долу. Вторият радио бутон ("Match any of the following" ("Съвпадат с някое")) определя че филтрирането ще се извърши, дори само едно от правилата от списъка по-долу да е изпълнено. Третият радио бутон ("Match all messages" ("Съвпадат всички писма")) определя че филтрирането ще се извършва върху всички получени писма.
8. В следващия списък чрез таблица от падащи списъци и текстови полета, потребителят може да определи правилата, на които ще трябва да отговарят филтрираните писма. Писмата могат да бъдат филтрирани по съдържанието на полетата за тема, подател, "тяло" (съдържание на самото писмо), дата, размер и др., като може да се задават различни опции, в зависимост от това по какъв критерии ще се филтрират. В този табличен списък, има един бутон със знак "плюс" ("+"), чието активиране добавя ново правило (полезно, ако искаме писмото да се филтрира по повече от едно правило. За второто и следващите правила, ще има и бутон със знака "минус" (или познат още като "тире"), чрез който може да се премахват правила от табличния списък.
9. Като приключим с добавянето на правила, с TAB отиваме до следващия табличен списък.
10. Следващия табличен списък (с етикет "Изпълняват се следните действия:") е този, в който се задават действията, които ще бъдат изпълнени върху филтрираните писма. Тъй като по-горе създадохме нова папка, предполагаме че искаме да преместим писмата в нея. В такъв случай от първия падащ списък избираме "Move Message to" ("Преместване на писмото в"), което мисля че е избрано по подразбиране. В следващия падащ списък избираме папката, в която ще бъдат премествани филтрираните писма. За целта отваряме този падащ списък с F4, и от появилата се дървовидна структура навигираме до желаната от нас папка (примерно създадената в стъпка '1') и я избираме с Enter, при което списъкът се затваря.
11. Ако няма да добавяме повече действия за изпълнение към този филтър, отиваме до бутона "OK" и го активираме, като по този начин създаваме новия филтър и се връщаме в прозореца "Message Filters" ("Филтриране на писма").
12. В прозореца "Message filters" отиваме до списъка с филтрите, и маркираме току-що създаденият от нас. После отиваме до падащия списък "Run selected filter(s) on:" ("Стартиране на избраните филтри в:") и си избираме папката, в която се получават входящите ни писма. По подразбиране в случая това е папката "Inbox").
13. После може да отидем до бутона "Run Now" ("Стартиране") и да го активираме, с което ще приложим филтъра и върху получени вече писма.
14. След това натискаме клавиша Escape, за да затворим прозореца "Message filters".

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. В списъка където са създадените от нас филтри, първо са имената им (в първата колона), а след това (във втората колона) има квадратче с отметка, което показва дали филтъра е активен (включен) или не. За съжаление обаче екранните четци не "виждат" това квадратче за отмятане (чекбокс) и за един напълно незрящ човек е невъзможно да разбере дали избраният филтър е активен или не. Но по подразбиране всеки новосъздаден филтър е активен (включен) и не би се променил, освен ако ние не натиснем интервалния клавиш (SpaceBar) върху него.
2. Ако за преглед на пощата си използваме IMAP, може да се наложи да настроим филтрирането през уеб интерфейса на e-mail доставчика.

П.П.: Благодаря на Захари Юруков за направеното уточнение по въпроса с POP3 и IMAP (точка №2 от забележките).

Windows 7: Задаване на език за въвеждане по подразбиране и клавишни комбинации за превключване между режимите на въвеждане от клавиатурата

Ето как става в Windows 7 да си зададем клавишни комбинации за превключване между различните клавиатурни подредби и езици на въвеждане (да, двете неща не са едно и също!) както и език на въвеждане по подразбиране:

1. Отваряме "Контролен панел".
2. Отиваме на "Регион и език" и натискаме Enter върху него.
3. В появилия се прозорец "Регион и език" отиваме до раздела (таба) "Клавиатури и езици", с помощта на Control+TAB.
4. В този раздел с табулатора отиваме до бутона "Смяна на клавиатурите..." (ако фокуса вече не е върху него) и го активираме с интервалния клавиш.
5. В новоотворилия се прозорец "Текстови услуги и езици за въвеждане", отиваме до комбобокса "Език на въвеждане по подразбиране" и от него си избираме желания от нас език, който ще се задейства по подразбиране при зареждане на Windows и за всяко стартирано приложение. ВНИМАНИЕ!: Можем да избираме само между текущо добавените в дървовидната структура (намираща се по-долу в същия прозорец езици за въвеждане) или клавиатурни подредби.
6. С помощта на Control+TAB, отиваме до раздела "Разширени клавишни настройки".
7. С табулатора отиваме до списъка с етикет "Бързи клавиши за езици на въвеждане", и маркираме "Между езици на въвеждане".
8. Пак с табулатора отиваме до бутона "Промяна на клавишна последователност..." и го активираме с интервалния клавиш.
9. В новоотворилия се прозорец "Промяна на клавишна последователност" си задаваме клавишните комбинации за превключване между езиците на въвеждане (чрез първата група от 4 радио бутона) и между различните клавиатурни подредби (чрез втората група от 4 радио бутона).
10. Активираме бутона "OK" в прозорците "Промяна на клавишна последователност", "Текстови услуги и езици за въвеждане" и "Регион и език" и сме готови.

Пояснявам, че под "езици на въвеждане" се имат предвид "Български", "Английски", "Френски", "Немски", "Турски" и прочее, а под "клавиатурни подредби" се има предвид "БДС", "фонетична", "САЩ", и прочее. И не можем примерно да превключим от "английски" с клавиатурна подредба "САЩ", директно на другоезична клавиатурна подредба (примерно "фонетична"), без първо да сме сменили езика на въвеждане от "Английски" на "Български".

И по принцип е препоръчително да ограничаваме едновременно заредените клавиатурни подредби и езици на въвеждане, само до необходимите ни такива. Ако ще въвеждаме текст само на български и английски, добре е да имаме заредени (добавени) само тези езици в списъка за превключване, както и колкото се може по-малко клавиатурни подредби към всеки един от езиците. Затова май наистина е най-добре да се избере само "САЩ" за "Английски", а по възможност и само една клавиатурна подредба и за българския език (или само "фонетична", или само "БДС"). Това последното го препоръчвам заради проблемите при JAWS и това как той се обърква при смяна на езиците и клавиатурните подредби.

Windows: Методи за премахване на програми от нашия компютър

Когато дадена програма не може по някаква причина да бъде деинсталирана от контролния панел -> "Добавяне и премахване на програми", може да се опита едно от следните неща:

1. Деинсталиране от менюто "Старт". Голяма част от програмите предоставят опция за своето деинсталиране в меню "Старт" -> "Всички програми" -> в папката с името на програмата или нейния производител. Името на прекия път който деинсталира програмата по принцип е нещо от типа на "Remove..." или "Uninstall..." плюс името на програмата за която се отнася. Трябва да се отбележи обаче, че не всяка програма има пряк път в менюто "Старт", който да сочи към нейния деинсталатор.
2. Деинсталиране от инсталационната папка на програмата. Прекия път, за който споменахме по-горе че се намира в менюто "Старт" и е за деинсталиране на съответната програма, сочи към един изпълним (.exe) файл, който най-често се намира в инсталационната папка на дадената програма, или в нейна подпапка. Най-често името на този файл е с име от типа на "Uninstall.exe", "unins000.exe", "unins001.exe", и др. подобни.
3. Избиране на опция за премахване (деинсталиране) от самия инсталатор. В някои видове инсталатори (примерно "InstallShield", "MSI" (Microsoft Installer) и др.), опциите за поправка, промяна и деинсталация (премахване) на програмата се поддържат и се появяват когато стартираме инсталатора на вече инсталирана на нашия компютър програма. Избираме си опцията за премахване и следваме стъпките на съветника (Wizard).
4. Ако нито един от горните два метода не помага, може за премахването на такава упорита програма от нашия компютър да ползваме допълнителни помощни програми за отстраняване (деинсталиране) на програми. Такива са "Revo Uninstaller", "Your Uninstaller", "Total Uninstall", и др. подобни. Някои от тези програми са безплатни, а други са платени. "Revo Uninstaller" е едно безплатно решение за такива проблеми. Трябва обаче дебело да подчертая, че такъв вид програми (за "насилствено" деинсталиране на софтуер) освен че може да ни помогнат, може и да ни навредят, като премахнат нещо от системата ни, което не е трябвало да премахват (примерно ключове от регистъра на Windows, или системни файлове), тъй че е добре да се внимава с тях и да се ползват само в краен случай.

ВНИМАНИЕ!: Никога не трябва да махаме програма от компютъра си, като просто изтрием нейната папка от "Program Files", защото това може още повече да навреди на системата ни. Директно премахване на програми чрез триене на програмните им папки се отнася само за софтуер, който се води преносим ("portable"), и никога не се намира в "Program Files", освен ако ние самите не сме сложили програмната му папка там.

Тази тема е доста обширна за обсъждане в една единствена публикация, но се надявам че съм успял да разясня поне основните неща.

Обновени JAWS скриптове за Balabolka

Наскоро тествах модула за правописна проверка в Balabolka, използвайки речниците за правописна проверка на "Hunspell". Но по подразбиране въобще не може да се каже че е толкова удобен за работа, колкото е модула за правописна проверка в Microsoft Word. И се замислих - дали не мога да направя нещо, за да улесня работата в този модул за правописна проверка (?). Оказа се, че мога. И след малко играчка с фреймовете на JAWS, успях да постигна един поне според мен задоволителен резултат. А именно: когато фокуса е в прозореца за правописна проверка на Balabolka,, натискането на Alt+1 казва сгрешената (поне според модула) дума, а Alt+2 казва текущо избраната за замяна дума от списъка с предложенията.

Ето и стъпките, след изпълняването на които и вие ще можете да се наслаждавате на тази функционалност на Balabolka:

1. Уверете се, че имате инсталиран поне един външен модул за правописна проверка, който Balabolka поддържа. За информация относно това кои външни модули за правописна проверка се поддържат и за линкове за изтеглянето им, посетете страницата на Balabolka.
2. След като вече сте си инсталирали поне един модул за правописна проверка от поддържаните от Balabolka, отваряте програмата и зареждате избран от вас документ в нея.
3. След това натискате F4, за да отворите прозореца за правописна проверка. В него можете да се разходите спокойно с помощта на TAB и Shift+TAB и да го разучите.
4. Когато прозореца за правописна проверка се отвори, фокуса е в полето с текста, което е от тип "Само за четене" ("read-only"). Сега можете да натиснете Alt+1 за да чуете предполагаемо сгрешената дума (визуално оцветена в червено) или Alt+2 за да чуете коя е избраната за заместване дума от списъка с предложенията за корекция. Самите елементи в този прозорец няма да ги описвам, тъй като те са почти еднакви с тези от прозореца за правописна проверка в Microsoft Word, с който предполагам че поне повечето от вас са запознати.

ЗАБЕЛЕЖКИ: Действията на двете добавени от мен клавишни комбинации за Balabolka са описани в JAWS клавиатурната помощ за дадената програма, която се включва/изключва с Insert+1.

ВНИМАНИЕ!: Тези функционални възможности на скриптовете за съжаление са езиково зависими, и ще работят адекватно само ако при вас Balabolka е на български. Ако при вас Balabolka е на английски, ще трябва да модифицирате атрибутите на създадените от мен JAWS фреймове.

Ето и линк за сваляне на тези JAWS скриптове за Balabolka, с инструкции за работа с тях в архива:
Изтегляне на JAWS скриптовете за Balabolka (3,2КБ)

Windows 7: Правене на курсора на мишката по-лесен за виждане по екрана

Ако големината на курсора на мишката по подразбиране ви се струва твърде малка (това би могло да се случи, особено ако сте човек със зрителни увреждания като мен), то това ръководство ще ви е полезно. В него накратко ще обясня как можем да си направим курсора на мишката по-лесен за виждане под Windows 7.

Увеличаването на курсора на мишката в Windows 7 става по следния начин:

1. Натискаме Windows+U. Отваря се "Център за улеснен достъп".
2. Табваме до линка "Направете мишката по-лесна за използване" и го активираме. Появява се прозорец със заглавие "Направете мишката по-лесна за използване".
3. От опциите (радио бутоните) в горната част на екрана, си избираме желаната от нас схема за курсорите на мишката. Има три основни разновидности: бели, черни и инвертирани (курсори). Това според цвета. А всяка от трите има и три варианта на оразмеряване: обикновени, големи и свръхголеми.
4. Като направим своя избор, табваме до и активираме бутона "OK" в този прозорец.
5. Затваряме прозореца "Център за улеснен достъп" и сме готови.

ПОЯСНЕНИЕ: Това ръководство е правено главно съобразявайки се с нуждите и начините на работа с компютър на хората със зрителни увреждания. Поради тази причина съм посочил настройките за курсора на мишката да се направят от "Центъра за улеснен достъп", а не от Контролен панел -> Мишка -> раздел "Показалци", откъдето също могат да се правят подобни промени на курсора на мишката.

Windows: Промяна на начина, по който операционната система показва "дългата" дата

Всички потребители на екранните четци JAWS и NVDA (за другите не знам) знаят, че като натиснем Insert и двукратно F12, екранния четец ни съобщава текущата дата. Но знаете ли, че това което чувате като информация за текущата дата може да бъде променяно по ваш вкус (?). В това ръководство ще ви обясня как можете да промените начина, по който се показва визуално (и следователно - прочитано от екранните четци), формата за така наречената "дълга дата".

За целта правим следното:

1. Отваряме "Контролен панел" от менюто "Старт".
2. Отиваме на "Регион и език" и го отваряме с Enter.
3. В появилия се прозорец табваме до комбобокса "Дълга дата:", и от него избираме една от предложените ни там готови опции. Например, ако изберем "дддд, дд ММММ гггг 'г.'", резултатът ще е нещо от типа на "неделя, 12 декември 2010 г.". За по-детайлно персонализиране на формата за дълга дата, може да се активира бутона "Допълнителни настройки..." и в отворилия се прозорец "Персонализиране на формата", да се отиде до раздела (таба) "Дата" и там да се настроят нещата "по-фино". Но имайте предвид, че настройките в прозореца "Персонализиране на формата" са по-сложни за манипулиране и поради това са за по-напреднали потребители.
4. Активираме бутона "Приложи" в прозореца "Регион и език", за да приложим промените.
5. Посочваме с курсора на мишката върху часовника на Windows (долу вдясно) или натискаме Insert+двукратно F12 (за потребители на екранните четци JAWS и NVDA) и ако резултатът ни удовлетворява, натискаме бутона "OK" за да затворим прозореца "Регион и език".
6. Ако ли пък не - пробваме някой от другите варианти за дълга дата от комбобокса "Дълга дата:" и след всяка промяна активираме бутона "Приложи", за да приложим промените и да проверим дали новия резултат ни удовлетворява.

ПОЯСНЕНИЕ: Процедурата е изпълнена в Windows 7 на български. Процедурата може да се различава в една или друга степен, ако се изпълнява под друга версия на Windows.

Windows: Асоцииране на даден тип файлове с дадена програма

За да асоциираме даден тип файлове с дадена програма, правим следното:

1. Отиваме през Windows Explorer (или друг файлов мениджър) до файла, чийто тип искаме да асоциираме с избрана от нас програма.
2. Като маркираме файла, натискаме ALT+ENTER, за да се отвори прозореца със свойствата му.
3. Уверяваме се че сме в таба "Общи" ("General"), и с табване отиваме до бутона "Промяна..." ("Change..."), и го активираме с интервалния клавиш.
4. В новопоявилия се прозорец маркираме програмата, с която искаме да се отваря дадения тип файл. Ако желаната от нас програма я няма в този списък, табваме до и активираме бутона "Преглед..." ("Browse...") и посредством появилия се прозорец за отваряне на файл, навигираме до и активираме (избираме) с Enter главния изпълним файл на желаната от нас програма.
5. После табваме до и активираме бутона "OK" и сме готови.
6. Затваряме прозореца със свойствата на файла (чрез Escape), и вече може да пробваме да видим дали всичко е наред и дали файлът ще се отваря успешно с избраната от нас програма.

Имайте предвид, че за да можем да отваряме даден тип файл с дадена програма, съответната програма трябва да поддържа отварянето и визуализирането на този тип файлове.

ПОЯСНЕНИЕ: Това е универсален начин за асоцииране на файлове с програми, и затова предпочетох да посоча него. Иначе, повечето програми поддържащи отварянето на дадени типове файлове, си имат раздел в собствените настройки, откъдето може да се осъществи асоциирането.

WebVisum: Как да изпратим покана за регистрация

WebVisum е добавка за браузъра Mozilla Firefox (версия 3.0 или по-нова). Тази добавка има много функционални възможности, но най-съществената (а сигурно и най-ползваната) от тях е възможността за разпознаване на кодове в картинки по уеб страниците. Тъй като обаче за да се регистрираме в WebVisum.com и в последствие да можем да инсталираме и ползваме добавката WebVisum ни е нужна покана за регистрация, в това ръководство ще обясня на вече регистрираните потребители как те могат да генерират код за регистрация за своите близки и познати със зрителни увреждания.

За да генерираме код за покана за услугата WebVisum, правим следното:

1. Отиваме на страницата за вписване в сайта на WebVisum:
   http://www.webvisum.com/en/main/login.
2. Въвеждаме нашите потребителски данни (име и парола за вписване в WebVisum) и натискаме бутона "Login".
3. След като се зареди новата страница, отиваме до и активираме линка "Invitations".
4. Натискаме клавиша "E", за бързо навигиране до полето за въвеждане на e-mail адреса на човека, на когото ще пращаме код за покана.
5. В това поле въвеждаме e-mail адреса на получателя на поканата.
6. Сега имаме два избора:
• Изпращане на писмо на e-mail-а на получателя на поканата, в което ще има инструкции (а предполагам - и код за покана), с които потребителят да може да се регистрира във WebVisum. Това става чрез натискане на бутона "Send Invitation Code".
• Само генериране на код за покана, който ще се появи в новозаредила се страница. Това става като активираме бутона "Create Invitation Code".

И в двата случая кода за покана ще се появи в новозаредила се страница, но при първия освен това, кода ще бъде изпратен заедно с инструкции за регистрацията, на e-mail адреса на получателя. Втория вариант е по-приложим, ако искащият код за покана ни е помолил да му пратим кода по друг начин, а не по e-mail (примерно по Скайп).

А всички генерирани от нас кодове за покана можем да видим като от страницата където ги генерираме, натиснем линка "View your invitations". Там ще се покаже следната информация в табличен вид: всички генерирани от нас буквено-цифрени кодове за покана, на коя дата сме ги генерирали, и на коя дата са били използвани (ако са били използвани, иначе ще пише "Not Used Yet " - тоест "Все още не е използван").